О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 17
София, 15.02.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
при секретар
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова
т. дело № 58/2010 година
Производството е по чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК.
Образувано е по молба на Е. „Д”, гр. П. за отмяна на постановеното от Пловдивски окръжен съд решение от 17.01.2005г. по т. д. № 460/2002 г., с което са отхвърлени предявените от едноличния търговец срещу „Б” А. , гр. П., „М” А. , гр. П. и „П” ЕА. , гр. П. искове: иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата 4 079.71 лв. – възнаграждение за извършени строително-монтажни работи; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 876.26 лв. – мораторна лихва върху първата сума за периода от 22.12.1997 г. до завеждане на исковата молба и иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 29 537.10 лв. – неустойка за забава върху първата сума за периода от 22.11.1997 г. до 31.12.2001 г.
Молителят поддържа, че на 11.12.2008 г. се е снабдил с нови писмени доказателства – актове образец 19 за приемане на извършените от него строителни дейности, съставени през м. август, септември и октомври 1997 г., които са от решаващо значение за изхода на спора.
Ответникът – „Б” А. , гр. П. оспорва молбата за отмяна като просрочена и неоснователна по съображения, изложени в писмено възражение от 10.11.2009 г.
Ответниците – „М” А. , гр. П. и „П” ЕА. , гр. П. и третото лице-помагач „КЗУ” А. , гр. С. не заявяват становище по молбата.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед релевираното основание за отмяна на влязлото в сила решение, приема следното:
Молбата за отмяна е процесуално недопустима, тъй като е подадена след изтичане на 3-месечния преклузивен срок, считано от деня на настъпилата необжалваемост на въззивното решение, което преклудира възможността за разглеждането й по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 232 ал.1 ГПК /отм./, приложима към настоящата хипотеза, с оглед момента на постановяване на въззивно решение № 536 от 09.03.2006 г. по гр. д. № 350/2005 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Пловдивски окръжен съд решение от 17.01.2005г. по т. д. № 460/2002 г., тримесечният срок за сезиране на Върховен касационен съд с молба за отмяна, който е и основният от предвидените в тази разпоредба срокове, започва да тече от момента на узнаване на новото обстоятелство или писмено доказателство, като обаче същият е приложим в рамките на максимално определения едногодишен срок от възникване на основанието, а ако то предхожда решението, чиято отмяна се иска, началният момент на срока е влизане в сила на решението.
В настоящата хипотеза, писмените доказателства – актове образец 19, на които се позовава молителят, са съществували преди влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска. Нещо повече, посочените документи са подписани от самия молител, което предполага знание за съществуването им още към момента на подаване на исковата молба и в тази връзка именно същият е правил доказателствени искания. Ето защо, приложимият в случая 3-месечен срок за подаване на молбата по чл. 231, ал. 1, б. ”а” ГПК /отм./ започва да тече от влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска, а това е станало на датата 04.12.2006 г., т. е. с постановяване на решение № 992 по т. д. № 565/2006 г. на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, с което е констатирана необжалваемост на въззивно решение № 536 от 09.03.2006 г. по гр. д. № 350/2005 г. на Пловдивски апелативен съд по отношение на главния иск по чл. 266, ал. 1 ЗЗД, предвид забраната по чл. 218а, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./. Или, в случая преклузивният тримесечен срок по чл. 232, ал. 1 ГПК /отм./ е изтекъл на 04.03.2007г. По отношение на молбата е изтекъл също и предвиденият в цитираната разпоредба максимален едногодишен срок. Оттук и изводът, че подадената на 03.02.2009 г. молба за отмяна е просрочена и не подлежи на разглеждане.
В тази връзка е необходимо да се отбележи, че постановеното от Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение решение № 108 от 16.10.2009 г. по т. д. № 534/2009 г. е без правно значение за преценката на срока за подаване на молбата за отмяна, тъй като предмет на същото е единствено акцесорната претенция по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, но не и главният иск по чл. 266, ал. 1 ЗЗД, към решаването на който именно са относими представените от молителя писмени доказателства – актове обр. 19.
Мотивиран от изложените съображения, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Е. „Д”, гр. П. за отмяна на влязлото в сила решение от 17.01.2005 г. по т. д. № 460/2002 г., постановено от Пловдивски окръжен съд.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на Търговска колегия на Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщението за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: