5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 17
С.,17.01.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми декември през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 476/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Методи Й. Н. в качеството на [фирма] – [населено място], срещу решение № 32 от 10.01.2011 г. по гр. д. № 412/2010 г. на Софийски апелативен съд, 3 състав, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 294 от 22.02.2011 г. С обжалваното решение е потвърдено решение № 17 от 21.06.2010 г. по гр. д. № 357/2009 г. на Видински окръжен съд, с което е признато за установено на основание чл.124, ал.1 ГПК по отношение на Методи Н. в качеството на [фирма], че [фирма] – [населено място] е собственик на поземлен имот № 79, кадастрален район 513, с идентификационен № 10971.513.79 по кадастралната карта на [населено място], с административен адрес З. промишлена зона, [улица], с площ от 6 170 кв. м., съставляващ част от поземлен имот № 3895 по последния кадастрален план на [населено място], при съседи : от север – [улица], от изток – вътрешнозаводски път с идентификационен № 10971.513.24, от юг и запад – собствен имот с идентификационен № 100971.513.80; отменен е нотариален акт № 57, т.1, рег. № 1053, дело № 52/09.04.2009 г. на нотариус А. А., с който ответникът е признат за собственик на имота по силата на давностно владение, и са присъдени разноски на ищеца в размер на сумата 2 549 лв.
К. моли за отмяна на въззивното решение като се позовава на неговата неправилност поради наличие на касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Излага подробни оплаквания за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на заявени с въззивната жалба доводи, неправилна преценка на доказателствата относно осъществяваното върху имота давностно владение, обсъждане на доказателства, представени от насрещната страна извън предвидените в процесуалния закон преклузивни срокове, и отказ да се съберат доказателства от значение за правилното установяване на релевантните за спора факти. В жалбата са развити и съображения за необоснованост и несъответствие с доказателствата по делото на решаващия извод на въззивната инстанция за принадлежност на правото на собственост върху спорния имот към патримониума на ищеца.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано със следните въпроси : „1. При действието на чл.147 във вр. с чл.127, ал.2 ГПК следва ли да се допускат писмени и други доказателства /експертизи/, представени от ищеца след предявяване на исковата молба и след първото по делото заседание, при положение, че същите не са във връзка с отговора на ответника и не са провокирани със съответните възражения; 2. Следва ли всяка от страните да докаже фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания – чл.154 ГПК; 3. От значение ли е за уважаването на иска за собственост приключването на административна процедура по отчуждаване на имота; 4. Доказва ли се чрез техническа експертиза извършването и приключването на отчуждителна процедура или доказването следва да се извърши с писмени доказателства, а при тяхното загубване или отчуждаване – чрез свидетелски показания.”. По отношение на първите три въпроса се поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в приложени определения по чл.288 ГПК и решения по чл.290 ГПК, а за четвъртия въпрос – че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], оспорва искането за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба в писмен отговор от 04.05.2011 г. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е потвърдил обжалваното пред него решение, с което е уважен предявеният против касатора установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване право на собственост върху поземлен имот № 79 в З. промишлена зона – [населено място], на [улица], след като е извършил самостоятелен анализ на събраните по делото посмени доказателства и заключения на съдебно – техническа експертиза и в резултат на това е достигнал до извод, че ищецът [фирма] се легитимира като носител на правото на собственост върху процесния имот и че ответникът не е придобил собствеността върху имота по силата на давностно владение, удостоверено с констативен нотариален акт. За да приеме, че дружеството – ищец е собственик на имота, съставът на Софийски апелативен съд се е позовал на представения с исковата молба и неоспорен акт за държавна собственост № 532/12.04.1995 г., с който е установено, че имотът е бил част от държавен имот с обща площ 217 500 кв. м., предоставен за оперативно управление на Д. – [населено място] и впоследствие включен в капитала на образуваното [фирма], както и на заключенията на съдебно – техническата експертиза, сочещи категорично, че поземлен имот № 79 е част от имота, описан в акта за държавна собственост. Възражението на ответника за придобиване на собствеността върху спорния имот чрез давностно владение е преценено като неоснователно с мотив, че доколкото до 31.07.2003 г. ответникът е бил наемател на построената в имота сграда и е осъществявал държане, а не владение, същият не е могъл да придобие обслужващия сградата терен по давност до датата на предявяване на иска /28.07.2009 г./. За неоснователно е счетено и оплакването във въззивната жалба за незаконосъобразен отказ на първата инстанция да допусне събиране на доказателства, касаещи процедурата по отчуждаване на описания в акта за държавна собственост недвижим имот. Решаващият въззивен състав е изложил аргументи, че след като валидното придобиване на имота от страна на държавата не е оспорено в срока по чл.131 ГПК, заявените впоследствие възражения за липса на надлежно проведена и приключила отчуждителна процедура са преклудирани, а ангажираните в тази насока доказателства са неотносими.
Въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване поради отсъствие на поддържаните основания за достъп до касация – чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
За да се допусне касационно обжалване, трябва да е осъществено на първо място общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – обжалваното решение да съдържа произнасяне по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото. Според разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, от значение за изхода на делото е този материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е включен в предмета на делото и е обусловил решаващата правна воля на съда по съществото на спора, а не възприемането на фактическата обстановка и преценката на доказателствата. Грешките на съда при обсъждането на доказателствата и установяването на фактите са относими към релевантните за правилността на решението касационни основания по чл.281, т.3 ГПК, но не и за допускане на касационното обжалване, което зависи единствено от наличието на специфичните за достъпа до касация основания по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК.
В конкретния случай първите два въпроса, посочени в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, имат принципно значение за делото, но не са обуславящи за неговия изход. По същността си тези въпроси доразвиват оплакванията в касационната жалба за нарушения на разпоредбите на чл.127, ал.2 ГПК и чл.147 ГПК при допускане на ангажираните от ищцовата страна доказателства и за неправилно установяване на фактите, сочени от ищеца като основание за придобиване на защитаваното с иска по чл.124, ал.1 ГПК право на собственост. В качеството им на касационни основания по чл.281, т.3 ГПК процесуалните нарушения и необосноваността на решението могат да бъдат ревизирани само в производството по чл.290 ГПК за разглеждане на касационната жалба, но не могат да бъдат подведени под общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, определяща за приложното поле на касационния контрол. Поради липса на тъждество между касационните основания по чл.281, т.3 ГПК и общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК въззивното решение не може да се допусне до касационно обжалване по съображения, свързани с неговата неправилност.
Наред с изложеното следва да се отбележи, че касаторът не е доказал твърдяното отклонение от задължителната практика на ВКС при разрешаване на „въпросите” по п.1 и п.2 от изложението. Представените за целта определения – определение № 1221/08.10.2009 г. по гр. д. № 1116/2009 г. на ІІІ г. о. и определение № 288/19.05.2010 г. по т. д. № 38/2010 г. на ІІ т. о., са постановени по реда на чл.288 ГПК и не попадат в обхвата на задължителна практика на ВС и ВКС по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, изяснен с т.2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Позоваването на решение № 66 от 01.02.2010 г. по гр. д. № 5401/2008 г. на ВКС, І г. о., е неуместно, тъй като това решение третира въпроса за разпределението на доказателствената тежест по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 ГПК и е абсолютно неотносимо към разгледания с обжалвания съдебен акт спор за собственост.
Останалите два въпроса, формулирани в п.3 и п.4 от изложението, са извън спорния предмет на делото и не попадат в приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. При формиране на решаваща си правна воля по съществото на спора съставът на Софийски апелативен съд изобщо не е обсъждал развитието и приключването на проведената от държавата административна процедура по отчуждаване на процесния имот /предхождаща предоставянето на имота за оперативно управление на праводателя на дружеството – ищец/ и не се е произнасял относно доказателствата, чрез които е допустимо да се установяват фактите във връзка с отчуждаването. Причината, поради която посочените въпроси не са получили отговор в мотивите към въззивното решение, е отсъствието на своевременно заявено от ответника възражение срещу придобиването на имота от държавата по силата на валидно реализирана отчуждителна процедура. След като решението не съдържа произнасяне по поставените от касатора въпроси, същите са лишени от обуславящо значение за изхода на делото и не могат да бъдат подведени под общото основание на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация, а това прави безпредметно обсъждането на поддържаните по повод на тях допълнителни предпоставки, специфични за основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Предвид изложените съображения, не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд решение по гр. д. № 412/2010 г.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на сумата 800лв. – уговорено и платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 779/02.05.2011 г.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 32 от 10.01.2011 г. по гр. д. № 412/2010 г. на Софийски апелативен съд, 3 състав, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 294 от 22.02.2011 г.
ОСЪЖДА Методи Й. Н. в качеството на [фирма] с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление на търговската дейност [населено място],[жк][жилищен адрес] да заплати на [фирма] – [населено място], [улица], сумата 800.00 лв. /осемстотин лв./ – разноски по чл.78, ал.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :