О П Р Е Д Е ЛЕ Н И Е
№17
Гр.София, 07.01.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1243 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 1691/03.12.2012г., постановено т.д.№ 1613/12г. от Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1846/08.02.12г. по гр.д.№ 1270/11г. на Варненския районен съд за отхвърляне на исковете на касатора против С. К. К., [населено място] за заплащане на сумата от 10772.70 лв., представляваща цена за поддържка по договор от 01.10.2005г. за периода от 25.01.2008г. до 25.01.2011г. и за сумата от 2662.19 лв. – обезщетение за забава.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между [фирма] и К. Н. на 01.10.2005г. е сключен договор за поддържка на комплекс „Т. сити”, в който Н. притежава апартамент № 15. С договор от 26.09.2006г. Н. е дарил на внуците си К. К. и К. К. собствеността на апартамента, като си е запазил правото на ползване върху една стая. На 04.09.2009г. Н. е починал и е оставил за наследник сина си С. К. – ответник по исковете. Изложени са съображения, че до смъртта на възложителя Н. не се дължи възнаграждение по договора поради недоказаност на изпълнението на задължението по поддържка на имота и за ползването му от страна на собственика. Според решаващия състав след смъртта на възложителя се е преустановило облигационното отношение поради относителния му характер, а за противопоставянето на такъв договор на последващите приобретатели е необходимо вписването му в Агенция по вписванията.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касаторът поставя въпроси за пределите на въззивното обжалване и за отговорността на универсалния правоприемник за задълженията на праводателя.
Първият въпрос е въведен с оглед твърдението за произнасяне от въззивния съд по невъведени в жалбата оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение. Във въззивната жалба е заявен довод, че фактът на прехвърляне на собствеността е ирелевантен за облигационното отношение. Въззивният съд е обсъдил този довод и е счел същият за основателен, като именно с оглед на съображенията, че договорът не се прекратява по право, е обсъдил и възраженията на ответника за неизпълнение на договорните задължения.
По втория въпрос отговорността на наследника не е изключена поради възприето от въззивния съд разбиране, че универсалният правоприемник не дължи заплащане на задълженията на наследодателя. Претенцията е отхвърлена по съображения, че претендираните възнаграждения евентуално са възникнали като задължения след смъртта на Н., а не представляват задължения на наследството към момента на откриването му.
С оглед на изложените аргументи поставените въпроси не са обуславящи за решаващите изводи на въззивния съд, поради което касационното обжалване не се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1691/03.12.2012г., постановено т.д.№ 1613/12г. от Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.