4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 17
Гр.София, 08.01.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на осми декември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря…………….., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1337 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Технически университет – [населено място] срещу решение № 372/21.12.13г., постановено по т.д.№ 637/13г. от Варненския апелативен съд, с което е отменено решение № 476/22.05.13г. и допълнително решение № 750/06.08.13г. по т.д.№ 1709/12г. на Варненския окръжен съд и касаторът е осъден да заплати на [фирма], [населено място] сумата от 574299.40 лв., от която 387707.42 лв., представляваща част от признати разходи за ремонт по фактура № 12/22.06.07г. и прихваната по силата на допълнително споразумение № 6 към договор за наем и протокол за прихващане от 22.07.07г. срещу предплатена чрез прихващане наемна цена за периода от 12.05.12г. до 15.07.15г. с оглед прекратяване на договора за наем, ведно със законната лихва от 20.06.12г. и за сумата от 186591.98 лв. по фактура № 393/12.05.12г. поради прекратяване на наемния договор, считано от 12.05.12г., ведно със законната лихва от 20.06.12г.
Подадена е и насрещна касационна жалба от [фирма], [населено място] срещу решението в частта, с която след отмяна на решенията на първоинстанционния съд и преди уважаване на евентуалните искове е отхвърлен главният иск на [фирма] срещу Технически университет – [населено място] за заплащане на сумата от 143236.70 лв. – част от обща претенция от 574299.40 лв., като сбор от сумите 387707.42 лв., представляваща стойност на признати разходи за ремонт и оборудване, прихваната срещу наемна цена при липса на валидно сключен договор за наем и 186591.98 лв., представляваща разлика между общата стойност на СМР и прихванатата част от стойността на същите разходи с оглед прекратяване на наемния договор поради изтичане на наемния срок по чл.16, ал.2 ЗДС.
Касаторът Технически университет – [населено място] поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Оспорва насрещната касационна жалба.
Ответникът [фирма] оспорва жалбата. Претендира разноски. Поддържа насрещната жалба в условията на евентуалност.
Върховният касационен съд Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 22.12.04г. между страните е сключен договор за наем със срок на действие три години и възможност за продължаване чрез съгласие на МРРБ, каквото е получено. По силата на договора [фирма] като наемател се е задължил срещу месечна наемна цена от 2880 лв. да ползва имота за студентско общежитие, а Техническият университет като наемодател да разработи критериите за класиране на кандидатите за общежитие, да оформя документи и издава заповеди за настаняване и прекратяване на ползването и да определя месечните наеми. Със споразумение № 6/22.06.07г. страните са уточнили, че извършените от наемателя разходи за основни ремонти, трайни подобрения и оборудване са на стойност 1083878.32 лв. без ДДС, а дължимите наемни вноски в размер на 928385 лв. без ДДС, с която сума да се извърши прихващане. След подписване на протокол за прихващане са издадени насрещни фактури на стойност 1114062 лв. Договорът за наем е прекратен с едномесечно предизвестие от наемателя и с приемо – предавателен протокол от 12.05.12г. имотът е върнат на наемодателя. Претенциите на ищеца са за връщане на исковите суми поради прекратяване на договора за наем с изтичане на тригодишния срок или евентуално на 12.05.12г. Искът за сумата от 387707.42 лв. е приет за основателен, като представляващ част от наема за бъдещ период, прихванат с извършени основни ремонти. Изложени са съображения, че специалният закон – ЗДС не въвежда императивна разпоредба основните ремонти да се извършват от наемателя, като в случая е налице признание за извършените ремонти и договор за компенсация. Искът за сумата от 186591.98 лв., представляваща разлика между направени и признати с прихващането за наеми разходи за основен ремонт е уважен на основание на чл.19б от договора, предвиждащ заплащането им при прекратяване на договора не по вина на наемателя. Възражението за прихващане на наемодателя за заплащане на обезщетение за ползване на имота след изтичане на тригодишния срок е счетено за неоснователно, поради изменение на ЗДС, според което императивната забрана е за сключване на договори над 10 години.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касаторът е поставил процесуални и материалноправни въпрос по реда на чл.280, ал.1 ГПК.
На процесуалните въпроси: „Необходимо ли е към решението да се изложат мотиви дали [фирма] е изправна страна, която има право да развали договора за наем?” „Следва ли въззивната инстанция по свой почин да провери за наличието на нарушена императивна материална разпоредба в отношенията между страните?”, „Може ли съдът да формира мотивите си въз основа на избрани от него доказателства, имащи отношение към спорни за делото факти?” и „Следва ли въззивната инстанция при постановяване на решението си да обсъди всички възражения на жалбоподателя срещу неправилността на обжалвания съдебен акт?” е даден отговор в Тълкувателно решение № 1/09.12.13г. по тълк.д.№ 1/13г. на ОСГТК на ВКС. Въззивното решение съответства на задължителната практика на ВКС, като са изложени мотиви по всички въведени оплаквания срещу правилността на първоинстанционното решение. Обсъден е и въведеният довод за нарушаване на императивна правна норма, който е заявен от касатора и като материалноправен въпрос.
Материалноправният въпрос: „Прекратен ли е договорът за наем, сключен на 22.12.04г. с предизвестието от 12.04.12г., отправено от [фирма] и с това предизвестие даден ли е подходящ срок за изпълнение на задълженията на Техническия университет?” е поставен в контекста за липса на мотиви на съда дали наемодателят е осигурил нормални условия за живеене, за заплащане на наемните вноски, за срока за предизвестие и дали неизпълнението не е несъществено с оглед интереса на кредитора и дължи ли се на виновното поведение на наемателя.
Възражения или твърдения в посочения смисъл не са били въведени от страната нито с отговора на исковата молба / в който се сочат други моменти за прекратяване на договора/, нито във въззивната жалба, поради което същите не са обсъждани от съда. От друга страна, по делото е била безспорна датата на връщане на имота на наемодателя и това са въпроси, които касаят приетите за установени факти и обстоятелства по спора относно момента на прекратяване на конкретното облигационно отношение, а не въпроси по тълкуване на правна норма, за да попаднат в приложното поле на касационното обжалване.
По въпроса „Действително ли се явява допълнителното споразумение № 6/22.06.07г. като търговска сделка, по силата на която страните са уговорили, че общата стойност на разходите, сторени от [фирма] за извършените от него ремонти работи, подобрения и оборудване възлизат на 1083878.32 лв.?” основанието е свързано с позоваването на нормата на чл.26, ал.1 ЗДС, която според касатора е императивна и предвижда в тежест на наемателя да са ремонтите по поддръжка на наетия имот. Сочи решение № 14/04.02.13г. по т.д.№ 1201/11г. на ІІ т.о. на ВКС. В посоченото решение не е даден отговор на поставения от касатора въпрос, а е тълкувана разпоредбата на чл.293, ал.3 ТЗ във връзка с договор, сключен по реда на ЗОП. В разпоредбата на чл.26 ЗДС е направено разграничение между поддържане и текущи ремонти по ал.1 и основни ремонти по ал.2 на нормата. В случая въззивният съд се е позовал на уговорката в чл.19 на договора относно приспадането на извършени от наемателя основни ремонти, направени подобрения и оборудване от наемната цена, която попада в хипотезата на чл.26, ал.2 ЗДС. В този смисъл съставът на апелативния съд е отговорил на възраженията на страната, а в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставя правен въпрос извън приложимостта на правната норма, регламентираща отношенията по договора за наем.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
На основание чл.287, ал.4 ГПК насрещната касационна жалба не следва да се разглежда.
Право на разноски за производството има ответникът по касационната жалба, но не са представени доказателства такива да са направени, поради което не се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 372/21.12.13г., постановено по т.д.№ 637/13г. от Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.