5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 17
гр. София, 13.01.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева т. д. № 938/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Екостар ресайклинг С.Р.Л.”, чуждестранно дружество, регистрирано в Румъния срещу решение № 1003/21.12.15г., постановено по в.т.д.№ 1537/15г. от Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2954/02.07.15г. по гр.д.№ 13177/14г. на Варненския районен съд в частта за осъждане на касатора да заплати на [фирма], [населено място] сумата от 16100 щ.д., част от вземане в размер 16800 щ.д., ведно със законната лихва от 21.10.14г., представляваща незаплатена цена за доставка на 6720 кг. отпадъци от електронно и техническо оборудване по договор № 66 от 20.11.13г., за които е издадена фактура от 25.11.13г. на основание чл.53, вр. чл.62 от Конвенцията на О. относно договорите за международна продажба на стоки, както и сумата от 1500 щ.д., като част от 1529 щ.д., представляваща обезщетение за забава върху частично предявената главница за периода от 29.11.13г. до 21.10.14г. на основание чл.78 от Конвенцията.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът [фирма] оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че по силата на договор № 66 от 20.11.13г. между страните е възникнало облигационно отношение, по което ищцовото дружество – ответник по касационната жалба е поело задължение да достави в производствената база на настоящия касатор в [населено място], Румъния 12 тона електронно и техническо оборудване при цена от 2500 щ.д. за тон. Продавачът е осъществил доставка на 6720 кг. отпадъци на 25.11.13г. След обсъждане на депозираните гласни доказателства решаващият състав е счел за доказано твърдението на купувача, че при приемане на стоката е констатирано несъответствие на доставеното с договореното, изразяващо се в наличие на известно количество отпадъци с ниска стойност на електронен скрап, пластмаси и желязо. Позовавайки се на чл.39, т.1 и чл.38, т.1 от Конвенцията на О. относно договорите за международна продажба на стоки въззивната инстанция е посочила, че купувачът е загубил правото си да се позовава на несъобразността на стоката, тъй като не е уведомил продавача в разумен срок и не е посочил естеството на несъобразността. Изложени са съображения, че в срока за отговор на исковата молба по чл.131 ГПК не са били наведени твърдения за уведомяване на продавача, а от електронната кореспонденция между страните се установявало, че изявление до продавача е било направено едва на 07.10.14г. и то основано на обстоятелството, че доставката била извършена без предварително информиране на купувача. Съставът на окръжния съд е отхвърлил възражението на купувача, основано на Регламент (ЕО) № 1013/2006, тъй като уредената в същия процедура за нотификация за извършване на превоз на отпадъци, представлявала публично-правно задължение, което не е елемент от възникналото между страните облигационно отношение и неосносимо към преценката за точно изпълнение на договора. Допълнително е констатирано, че стоката е предадена с изискуемия от чл.18 на регламента документ – приложение VІІ, поради което е потвърдено решението за уважаване на исковете за заплащане на цената и на лихви за забава.
Касаторът се позовава на предпоставките по реда на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, но не поставя конкретни материално правни или процесуални въпроси, разрешени от въззивния съд. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът развива съображения за неправилност на констатациите на Варненския окръжен съд и противоречието им със „законодателството на страната, както и с европейското законодателство”. Възпроизведени са текстове на Регламент № 1013/2006 относно предварителната нотификация при превоз на отпадъци, както и е направено позоваване на сайта на МОСВ, въз основа на който се въвежда възражение, че съпровождането на товара с приложение VІІ не се отнасяло за превози за Румъния до 30.12.15г. В раздела на изложението за процесуално правните въпроси касаторът сочи допуснати от въззивния съд нарушения на процесуалните правила относно това, че съдът неправилно е приел, че не бил въведен аргумент за несъответствие на доставеното с уговореното, избирателно са допускани или недопускани доказателства и не са били дадени указания по чл.146, ал.2 ГПК за ангажиране на доказателства за твърдените факти. В тази част касаторът твърди противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по решение № 163/17.01.12г. по т.д.№ 965/10г. на І т.о. и подробно възпроизвежда ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС относно тълкуването на понятията „точно прилагане на закона” и „развитието на правото”.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл.281 ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивното решение и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да е поставен с ясна и точна формулировка от касатора, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Заявленията на касатора в изложението относно процедурата по нотификация на превозите на отпадъци не могат да се квалифицират като конкретен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Бланкетното възпроизвеждане на нормата на чл.280, ал.1 ГПК не е основание за допускане на касационно обжалване с оглед на законодателното разрешение за функциите на ВКС като инстанция за проверка на правилното прилагане на закона, а не за преценка на възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по спора. Въведените от касатора основания за отмяна на въззивното решение представляват оплаквания за неправилност на обжалвания акт и не подлежат на преценка в производството по чл.288 ГПК. Въззивният съд е приел не само, че продавачът е разполагал с документ, изискуем от Регламент № 1013/2006 за превоз на отпадъци, но и е изложил съображения за правното значение на наличието или липсата на такъв документ към отговорността на купувача за заплащане на цената на стоката. В случая според регламента и указанията на МОСВ съществуват разлики в режимите за нотификация, които са приложими към различните видове превозвани отпадъци, като касаторът не е посочил какъв според него следва да бъда придружаващият стоката документ. Видовете отпадъци по регламента са квалифицирани по други критерии – въведени са кодове за идентифицирането им, както и са разделени според оползотворяването им, опасни и т.н., а не според описанието на съдържанието им. На следващо място, в хода на производството по делото касаторът не е изложил обстоятелствата, от които да извежда довода си, че не дължи цената поради липса на изискуемата според него нотификация – дали същата произтича от нормативен акт или от договора, поради което и въззивният съд не е установил наличието на такива изисквания. В този смисъл въведените въпроси са изцяло по правилността на решението, като ВКС намира, че не е обосновано приложното поле на касационното обжалване.
По въведените основания за разрешени процесуални въпроси в противоречие с практиката на ВКС, освен оплакванията за процесуални нарушения, които сами по себе не представляват основание за допускане на касационно обжалване, е налице задължителна за съдилищата практика на ВКС. В т.2 на Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.13г. на ОСГТК е дадено разрешение, че в случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че когато във въззивната жалба или отговора страната се позове на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада, дори и да прецени тези оплаквания за основателни, въззивният съд не извършва нов доклад по смисъла и в съдържанието, уредено в чл. 146, ал. 1 ГПК, тъй като характерът на въззивната дейност изключва повторение на действията, дължими от първата инстанция. Съответно, в тълкувателното решение е даден отговор на заявените от касатора основания за неправилност на въззивното решение. Касаторът не е обосновал противоречие между въззивното решение и ТР № 1/13г. на ОСГТК на ВКС, като в цитираното решение № 163/17.01.12г. по т.д.№ 965/10г. на І т.о. е разгледана различна хипотеза, поради което дадените разрешения са неприложими. В мотивите на обжалваното решение съдът е обсъдил фактите и доказателствата, имащи значение за произнасянето по спора, което съобразно и с въведените във въззивната жалба доводи сочи на съответствие на обжалвания акт със задължителната съдебна практика, като същата изключва приложението на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1003/21.12.15г., постановено по в.т.д.№ 1537/15г. от Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.