3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 17
София, 07.01.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети декември , две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №6070/2013 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на В. К. Б. чрез адв. В. М. срещу решение №150 от 17.07.2013г по гр.дело № 176/20131г. на Окръжен съд [населено място] , с което след отмяна на решение №49 от 09.04.2013г на Кърджалийски районен съд отхвърлен иска на касаторката за отмяна на дисциплинарно наказание уволнение, ,наложено със заповед №13 от 03.12.2012г на управителя на ТИТИ И Н. О. ,възстановяване на работа и обезщетение .
В изложение съдържащо се в касационната жалба ,като основание за допускане на касационно обжалване цитира чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпроси : допустимо ли е да се приеме връчване на искане за даване на обяснения по чл. 193 ал.1 КТ при условията на отказ от работника , ако се сочат само имената на свидетел на отказа без данни за датата или момента на узнаване , може ли да се приеме за дата на връчването ,когато такава липсва посочена и в случай ,че данните относно връчването и искането на даване на обяснения са материализирани в един и същи хартиен носител . Сочи се основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпрос „относно прилаганието на чл. 195 ал.1 КТ „ и се цитират три решения на ВКС по чл. 290 ГПК , според които немотивираността на заповедта за уволнение е основание за допускане до касационно обжалване.
Отговор не е постъпил
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
По така формулираните в изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК въпроси , свързани с „връчването” на писмен документ , в случая представляващ изходящо от работодателя искане за даване на обяснения по конкретно нарушение и удостоверяване на отказ за получаването му , е налице установена и последователна практика на ВКС. Няма ограничение в доказателствените средства , формата и съдържанието на свидетелстващи документи или отбелязвания върху документи , удостоверяващи отказ на работника да получи адресирано до него писмо , известие или искане , изходящо от работодателя , няма ограничения включително по отношение на гласни доказателства , каквито са събрани по делото и в случая са преценени от съда , при това с оглед представянето на още един свидетелстващ документ – констативен протокол от 03.12.2012г ,съставен и подписан за това ,че в присъствието на управителя и след проведен разговор , нарушителя отказва да даде писмени обяснения и да подпише протокола . При тези обстоятелства , преценени решаващо от съда , въпросите за пропуски или непълноти в оформянето на отказ от получаване на искане за даване на обяснения по реда на чл. 193 ал.1 ГПК са поставени неотносимо , без връзка с обсотятелствата по делото и без значение за неговия изход. Оспорва се извод на съда по фактите и тяхната установеност , а правното разрешение , че като отказала да дава обяснения , ищцата не може да се позовава на нарушение по чл. 193 ал.1 КТ, са в съответствие с установената практика на ВКС , изразена в решения №432/2010г по гр.д№1322/2009г ІІІг.о ,реш. по гр.д №1022/2011г ІІІ г.о и реш. по гр.д.№1284/2010г ІІІ г.о.на ВКС . При отказ да получи покана за даване на обяснения от приносителя , работникът или служителят съм се лишава от възможност да се запознае с твърденията и въпросите на работодателя.Тъй като за искането по чл. 193 ал.1 от КТ поначало не е необходимо органът на дисциплинарна власт да спазва конкретна процесуална форма , отказът на работника или служителя да удостовери получаването на писмено известие или да подпише друг документ, се установява с всички доказателствени средства и подлежи на преценка от съда с оглед установените по делото обстоятелства . Не е налице и основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по така поставените въпроси , които при конкретно преценяваните от съда обстоятелства имат ясен отговор в съдебната практика и са разрешени от въззивния съд в съответствие с тази практика
Съображения по второто изтъкнато основание ,за противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС , не са изложени , нито е формулиран правен въпрос . По прилагането на чл. 195 ал.1 КТ действително е налице съдебна практика на ВКС, но липсва твърдение в какво се състои съдържателният пропуск на заповед за дисциплинарно уволнение по настощето дело. На основание чл. 190 ал.1т.2КТ в заповедта се сочи нарушение „неявяване на работа повече от три последователни дни през периода от 14.112012г до 30.11.2012г”
Ето защо ,Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №150 от 17.07.2013г по гр.дело № 176/20131г. на Окръжен съд [населено място]
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .