О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 17
София, 09.01.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на пети януари……………………………………….
две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЛЮБКА БОГДАНОВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………………….в присъствието на прокурора ………….……………………………………………..изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………..
гр.дело N 884/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Апелативна прокуратура-София е подала касационна жалба срещу решение № 197 от 07.02.2011 година по гр.д. N 434/2010 година на Софийския апелативен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 3014 от 22.06.10 г. по гр.д. № 1548/2009 г. на Софийски градски съд, както и в частта, с която е отменено това решение и касаторът е осъден да заплати на М. К. още сумата 5000 лева, или общо 15000 лева, която сума съставлява обезщетение за неимуществени вреди, дължима на основание чл.2, т.2 ЗОДОВ.
Ответникът М. К., чрез пълномощника си и съдебен адресат адв. П. С. от АК-София, оспорва наличието на основания за допускане на обжалването. Излага съображения и по съществото на правния спор. Претендира разноски за касационното производство.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл.283 ГПК. Тя е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на иска над 5000 лева.
Изложението за допускане на касационно обжалване на С. апелативна прокуратура трябва да се квалифицира по чл.280, ал.1, т. 1 и 2 ГПК, тъй като в него се съдържа твърдение за постановяване на обжалваното решение в противоречие със задължителна практика на Върховния касационен съд, както и поради наличие на противоречива практика на съдилищата по приложението на чл.52 ЗЗД. Касаторът се е позовал на т.11 от П № 4/68 г. на ПлВС и т.3 и 11 от ТР №3/2005 г. по т.д. № 3/2004 г.но ОСГК ВКС. Приложени са и решения на състави на Върховния касационен съд. Касационно обжалване не трябва да се допуска поради следното:
Жалбоподателят Апелативна прокуратура-София не е формулирал въпросите, които Върховният касационен съд да обсъди в контекста на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. В тази насока той не е съобразил изискванията на правната норма и разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК ВКС. В изложението се съдържа общо позоваване на необходимостта да се разгледа въпросът за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане /чл.52 ЗЗД/, към която норма препраща чл.4 ЗОДОВ, в неговия процесуалноправен и материалноправен аспект – за задължението на съда да прецени всички конкретни обстоятелства при определяне на справедливо обезщетение по смисъла на закона, както и за критериите, които се прилагат при определяне размера на това обезщетение. Касаторът се позовава на т.11 от ППВС № 4 от 23.12.1968 г., т.3 и 11 на ТР №3 от 22. 04.2005 г. по т.д. №3/2004 г. ОСГК и на т.19 от ТР №1 от 04.01.2001 г. на ОСГК – последното позоваване е свързано с твърдението, че липсват мотиви за наличие на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди. Представени са и решения на състави на ВКС, които обаче не подкрепят тезата на касатора. Оплакванията са по съществото на правния спор за допуснати нарушения на материалния закон и на съществени процесуални правила. Независимо от това постановения съдебен акт на Софийския апелативен съд не е в разрез със задължителна и друга практика на съдилищата, а тъкмо обратно – той е в съответствие с установената и последователна съдебна практика по въпроса за отговорността на държавата за действия на прокуратурата, с които са причинени имуществени и неимуществени вреди за водени наказателни производства за престъпление от общ характер / в случая по чл.211, предл.1 във вр. с чл.209, ал.1 НК/, което впоследствие е било прекратено. Извън всяко съмнение е основанието за отговорността на държавата за вреди от действията на правозащитни органи, щом ищецът е обвинен в извършване на престъпление, по което по-късно е била приета липса на съставомерност и наказателното производство е прекратено на основание чл.24, ал.1, т.1 НПК. Тези въпроси са разрешени по задължителен начин и в разясненията, които се съдържат в ТР № 3/95г. на ВКС. Що се касае до размера на обезщетението за неимуществени вреди, то е определено при съблюдаване на конкретните данни по делото и обществения критерий за справедливост, както изискват постановките на ППВС № 4/68 г. и чл.52 ЗЗД.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 197 от 07.02.2011 година по гр.д. N 434/2010 година на Софийския апелативен съд в частта, предмет на разглеждане.
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ – София ДА ЗАПЛАТИ на М. К. със съд. адрес София, адв. П. С., сумата 2250 лева /две хиляди двеста и петдесет лева/, съставляваща адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.