О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 17
гр. София 09.01.2018 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 22 декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 1657 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответниците П. М. М. и М. М. С., двамата чрез адв. Е. П. срещу решение от 09.11.2016 г. по в.гр.дело № 364/2016 г. на Ловешкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 142/12.05.2016 г. по гр.дело № 893/2015 г. на Троянския районен съд, с което са осъдени жалбоподателите да заплатят солидарно на С. Ц. С. от [населено място], починал в хода на делото и заместен по реда на чл.227 ГПК от С. М. С., Н. С. Ц. и М. С. Л. сумата 8000 лв. обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на причинена на 24.10.2012 г. средна телесна повреда, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.10.2015 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 2434.09 лв. дължима за периода на забавата от 24.10.2012 г. до 20.10.2015 г., както и присъдените разноски и държавни такси.
Поддържаните основания за неправилност на решението са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.
В изложението е формулиран правният въпрос, който съдът уточни и конкретизира съобразно правомощията си, предвидени в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС както следва : относно начина на определяне на справедливо обезщетение и критериите за преценка на справедливия размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди, решен в противоречие с практиката на ВКС. Цитирани са решения на ВКС, постановени по чл.290 ГПК.
Ответниците по касационната жалба С. М. С., Н. С. Ц. и М. С. Л., чрез адв. Н. А. в писмен отговор са изразили мотивирано становище за липса на соченото основание за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която е прекратено производството по отношение на К. П. Ц., П. Д. С., С. Д. С. и Н. А. А..
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирани страни срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр. осн. чл. 45 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД.
От фактическа страна е прието за установено, че с Присъда № 15/ 09.07.2015 година, постановена по нохд № 735/ 2014 година по описа на Районен съд [населено място] жалбоподателите–ответници П. М. и М. С. са признати за виновни в това, че на 23.10.2012 година за времето от 18.00 до 19.00 часа в [населено място], Област Л.,[жк], [улица], в имот собственост на Х. И. Х. от [населено място], в съучастие като съизвършители са причинили на С. Ц. С. от [населено място], средна телесна повреда, изразяваща се в двустранно счупване на долната челюст с последваща имобилизация, с което се затруднява отхапването, говора и дъвченето за около два месеца, престъпление по чл. 129, ал.1 във връзка с ал.2, във връзка с ал.2, вр. чл. 20, ал.2 и чл. 54 от НК, като им е наложено наказание лишаване от свобода по осем месеца, с отложено изтърпяване на основание чл. 66 от НК за срок от три години.
От събраните по делото писмени доказателства е прието за установено, че вследствие на нанесения побой на С. са били причинени оток на дясната очна орбита с хематом обхващащ дясното око, кръвонасядане на склерата на дясното око, оток в областта на лявата буза, множество охлузвания по лицето и челото, палпаторна болезненост в областта на гръдната кост, двустранно счупване на долната челюст с последваща имобилизация, причинила затруднение на отхапването, говора и дъвченето за около 2-3 месеца.
На 16.01.2013 година С. Ц. претърпял операция – инцизия (разрязване) по ръба на лява мандибула (долна челюст), евакуирана е гнойна колекция и е поставен дрен. Изписан е на 17.01.2013 година.
Относно претърпените неимуществени вреди съдът е възприел показанията на разпитаните по делото свидетели.
От правна страна е прието, че предявеният иск е с правна квалификация по чл.45 ЗЗД, че искът е предявен от С. Ц. С., починал на 23.04.2016 г. – в хода на делото. Посочил е, че по реда на чл. 227 от ГПК с определение № 298/ 27.06.2016 година са конституирани наследниците на починалия, съгласно приложеното удостоверение за наследници: С. М. С. – леля, Н. С. Ц. – чичо, М. С. Л. – леля, К. П. Ц. – съпруга на чичо, П. Д. С. – първи братовчед, С. Д. С. – първи братовчед и Н. А. А. – първа братовчедка. Прието е, че при действието на чл. 8, ал.4 от Закона за наследството, когато починалият не е оставил възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри или техни низходящи, наследяват роднините по съребрена линия до шеста степен включително. По-близкият по степен и низходящият на по-близък по степен изключват по-далечния по степен. Съдът е приел, че според удостоверението за наследници ищецът има останали живи само лели, чичо и братовчеди. Позовал се е на Тълкувателно решение № 3 от 30.X..1994 г. по гр. дело № 3/94 г., ОСГК, според което разпоредбата на чл. 8, ал.4, изр.2 от ЗН не допуска наследяване по право на заместване за съребрените роднини от трета до шеста степен, включително. Приел е, че първи братовчеди и чичо и леля не могат да наследяват едновременно – наследяват чичото и лелята, а първият братовчед, макар и низходящ, няма да наследи, нито ще изключи чичото и лелята, тъй като възходящият му, както и чичото и лелята са роднини на наследодателя от еднаква степен на родство. Прието е, че К. П. Ц. – съпруга на починал чичо съгласно разпоредбата на чл. 10 от ЗН не може да го замести. С оглед на посоченото съдът е приел, че производството по отношение на К. П. Ц. – съпруга на чичо, П. Д. С. – първи братовчед, С. Д. С. – първи братовчед и Н. А. А. – първа братовчедка, следва да бъде прекратено, като недопустимо.
По отношение на останалите съдът е приел, че предявената претенция е допустима и я е разгледал по същество.
Прието е, че за да се ангажира деликтна отговорност по чл. 45 от ЗЗД е необходимо да са налице кумулативно елементите: противоправно деяние (действие или бездействие), вреда, причинна връзка и вина. Посочил е, че в конкретния случай тези елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД са установени с влязла в сила присъда № 15/ 09.07.2015 година, постановена по нохд № 735/ 2014 година по описа на Районен съд [населено място], която съгласно чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд.
Съдът е приел, че според чл. 51 от ЗЗД се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, че в случая е предявена претенция за обезщетение на претърпени неимуществени вреди в размер на 8 000 лева.
Прието е, че при определяне на справедлив размер по смисъла на чл. 52 от ЗЗД на обезщетението на неимуществени вреди, съдът следва да съобрази конкретните обстоятелства по всеки отделен случай, а именно характерът на причинената телесна повреда, естеството и интензивността на претърпените болки и страдания, периода на пълното възстановяване на пострадалия, обществено-икономическите условия и към момента на настъпване на увреждането и др.
Според въззивния съд в конкретния случай, вследствие на нанесения от ответниците побой, на пострадалия са били причинени оток на дясната очна орбита с хематом обхващащ дясното око, кръвонасядане на склерата на дясното око, оток в областта на лявата буза, множество охлузвания по лицето и челото, палпаторна болезненост в областта на гръдната кост, двустранно счупване на долната челюст с последваща имобилизация, причинила затруднение на отхапването, говора и дъвченето. Посочил е, че от данните по делото е установено, че е претърпял лечение и имобилизация на долната челюст, като за период около три месеца приемал сокове и пюрирана храна със сламка, не можел да говори, изпитвал силни болки. Отслабнал, изпитвал страх да шофира, тъй като считал, че не добре и не е в кондиция. След това е претърпял оперативна интервенция за премахване на гной в областта на долната челюст. Прието е, че пострадалият е търпял болки и страдания, които са били с по-интензивен характер през първите месеца след инцидента, че в резултат на претърпените увреждания е продължавал да се затруднява при хранене, говорене, не ходел на работа – „загубил си работата”. Посочил е, че с оглед възрастта на ищеца, както и данните за здравословното му състояние, възможността да се грижи изцяло за себе си изпадането му изведнъж в състояние, което не позволява не само да се води предишния пълноценен живот, но и да се разчита на чужди грижи и помощ е довело до състояние на душевен и физически дискомфорт. Като е съобразил тези обстоятелства, както и обществено-икономическите условия към момента на настъпване на увреждането и общественото възприемане на справедливостта, съдът е приел, че адекватно за репариране на търпените от ищеца неимуществени вреди е обезщетение в размер на 8 000 лева.
Преценено е за неоснователно направеното от ответниците възражение за съпричиняване вредоносния резултат от пострадалия, тъй като това не е установено от доказателствата по делото, както и, че не е направено в преклузивния срок по чл. 131 от ГПК. С оглед на това е формиран извод, че не са налице основания по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД за намаляване размера на приетото за адекватно обезщетение.
Поради акцесорния характер е преценена за основателна и доказана и претенцията по чл. 84, ал.4, вр. 86 от ЗЗД.
При тези съображения първоинстанционното решение, с което предявените искове са уважени е потвърдено.
По правния въпрос:
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения въпрос в изложението на жалбоподателите. Съдът взема предвид редакцията на текста до изменението с Д.в.бр.86/2017 г., която е приложима на основание пар.74 от ПЗР на ЗИДГПК обн. в посочения държавен вестник.
С решение № 227/02.12.2016 г. по гр.дело № 2229/2016 г. на ВКС, III г.о., постановено по чл.290 ГПК е прието, че дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД се определя от установените във всеки отделен случай релевантни за спора обстоятелства – какви процесуални действия са предприети по отношение на обвинения в престъпление, тежестта на обвинението, постановената мярка за неотклонение, както и дали наказателното преследване е приключило в разумен срок. Прието е също, че от значение за определяне на конкретния размер на обезщетението са също вида и тежестта на отделните негативни изживявания на пострадалия и създадените при наказателното преследване неудобства и притеснения върху неговия живот – в личен и професионален план. Възприета е и практиката на ВС, обективирана в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС – т.11, според която при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията трябва да се посочат конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди.
С решение № 199/30.11.2016 г. по т.дело № 2432/2015 г. на ВКС, II т.о., постановено по чл.290 ГПК е възприета формираната задължителната съдебна практика /обобщена в ППВС №4/68 г., доразвита в множество решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК – решение №151 от 12.11.2013 г. по т.д. №486/2012 г., ТК, ІІ т.о., решение №130 от 09.07.2013 г. по т.д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., и мн. др. /, според която, при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от лице в резултат на причинени му от деликт телесни увреждания, следва да се вземат предвид, както възрастта на пострадалия, характерът и тежестта на увреждането, интензитетът и продължителността на претърпените физически и емоционални болки и страдания, и прогнозите за отзвучаването им, така и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент.
Правният въпрос въззивният съд е разрешил в съответствие с цитираната практика на ВКС. При определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди съдът е взел предвид възрастта на пострадалия, характера на увреждането, интензитетът на претърпените физически болки и страдания, периода на пълното възстановяване на пострадалия, обществено-икономическите условия към момента на настъпването на увреждането. Съобразявайки тези конкретни обстоятелства, установени по делото съдът е определил размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди. Различният размер на обезщетението за неимуществени вреди, определен от въззивния съд от обезщетенията в цитираните решения на ВКС не налага извод за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК, тъй като конкретно установените обстоятелства по настоящото дело са различни от тези, установени в посочената практика на ВКС.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Ловешкия окръжен съд по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения въпрос от жалбоподателите П. М. и М. С..
С оглед изхода на делото в полза на ответницата по касационната жалба С. М. С. следва да се присъдят направените разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 1000 лв. Само в полза на тази ответница по жалбата следва да се присъдят разноски, поради наличие на доказателства за направени такива.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 09.11.2016 г., постановено по в.гр.дело № 364/2016 г. на Ловешкия окръжен съд по касационна жалба вх. № 8945/30.12.2016 г., подадена от П. М. М. и М. М. С., двамата с адрес [населено място], обл. Л.,[жк], [улица], чрез адв.Е. П., [населено място], [улица], № 1,ет.2,ап.2.
Осъжда от П. М. М. ЕГН [ЕГН] и М. М. С., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес [населено място], обл. Л.,[жк], [улица] да заплатят на С. М. С., [ЕГН], [населено място], Л. област, [улица] сумата 1000 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: