О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 17
София, 07.01.2010 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1287 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №186 от 30.04.09г. по гр.д. №1121/08г. на Б. окръжен съд е обезсилено решение №939 от 27.12.07г. по гр.д. №987/06г. на Р. районен съд и е прекратено като недопустимо производството по предявения иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ.
Въззивният съд е приел, че имотът, за който претендират ищците и който е предмет на предявения иск е различен от този, който са притежавали ответниците към момента на образуване на ТКЗС и който им е възстановен с влязло в сила решение на ОС “З”. Наследодателят на ищците е бил собственик и е внесъл в ТКЗС нива от 2,5 дка в местността “Д”, землището на гр. Б., при съседи Д. И. , Ал. Б. и лаг, а ответниците са внесли в ТКЗС нива от 5 дка в местността “Ш”. Липсата на идентичност между двата имота изключва спора по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, независимо от обстоятелството, че за да откаже на ищците възстановяване на собствеността върху спорния имот, ОС “З” изтъква причината, че е налице спор за материално право. Действителният спор е по чл.18д от ППЗСПЗЗ относно заснемането и трасирането на терена на старите реални граници, тъй като в случая при това заснемане имотът на ищците е нанесен върху този на ответниците. Прието е, че явната фактическа грешка в КВС следва да се отстрани по реда на чл.26 от ППЗСПЗЗ, като целеният от ищците правен резултат се осъществи по административен ред.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца. В нея се поддържа оплакване, че съдът не е преценил правилно доказателствата по делото, поради което е направил погрешен извод, че липсва спор за материално право. В изложението към жалбата се поддържа, че по въпроса за правния интерес от иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, в хипотезата, при която на ищеца е отказано възстановяване на собствеността върху спорния имот, тъй като той е възстановен на ответниците, както и по въпроса за конститутивното действие на решението на поземлените комисии за възстановяване на собствеността, въззивното решение противоречи на решение №1956/2002г. по гр.д. №544/01г. на V ГО на ВКС; решение №820/04г. по гр.д. №514/04г. на І ГО на ВКС; решение №429/2000г. по гр.д. №982/99г. на І ГО и ТР №1/97г. на ОСГК на ВКС.
Ответниците в производството оспорват жалбата. Считат, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като посочената съдебна практика не е относима към спора по настоящото дело. Излагат и доводи за недопустимост на предявения иск.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Въпросът за правния интерес от иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, в случаите, при които спорът за собственост е породен от неточното идентифициране на старите реални граници на земеделските земи върху картата на възстановената собственост, обуславя изхода на правния спор по настоящото дело, тъй като от отговора, който ще му се даде, зависи дали искът е допустим, или не. По този въпрос е налице противоречива съдебна практика. В обжалваното въззивно решение е прието, че това не е същински спор за материално право по смисъла на чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, а спор, който следва да бъде разрешен по пътя на отстраняване на явна фактическа грешка в одобрената карта на възстановената собственост – чл.26 от ППЗСПЗЗ. Обратно – в решение №1956/2002г. по гр.д. №544/01г. на V ГО на ВКС, на което се е позовал жалбоподателят, е прието, че правен интерес от иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е налице при спор за всяко имуществено право, което има отношение към правото на възстановяване на собствеността; че заснемането на имота в различни от заявените пред поземлената комисия граници засяга правата на ищеца и създава правен интерес от иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Тази противоречива практика обуславя допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че останалите решения, на които се е позовал жалбоподателят, не са пряко свързани със спора по делото и не могат да послужат като пример за противоречива съдебна практика по посочения процесуалноправен въпрос.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №186 от 30.04.09г. по гр.д. №1121/08г. на Б. окръжен съд.
Делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: