О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 170
София, 11.04.2018 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Светла Цачева
Членове: Албена Бонева
Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр. д. № 1085 по описа за 2018 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 278, ал. 1 ГПК.
С определение № 850 от 28.11.2017 г. по ч.гр.д. № 427/2017 г. на Кюстендилски окръжен съд е потвърдено определение от 07.05.2013 г. по гр.д. № 16441/2013 г. на Софийски районен съд, с което е оставено без уважение искане на ищеца М. Д. Д. по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от задължение за внасяне на държавна такса за производството по предявените искове с правно основание чл. 45 ЗЗД. Във въззивното определение е прието, че ищецът не е представил доказателства за имущественото си положение, в т.ч. за размера на осигурените му месечни средства от роднини, с която е декларирал, че се издръжка, както и за реализираните доходи като управител, едноличен собственик и съдружник в търговски дружества, в които участва по данни от Търговския регистър. Прието е, че представените по делото доказателства не могат да обосноват извод, че ищецът не разполага с достатъчно средства да заплати държавна такса по делото.
Срещу определението на Кюстендилски окръжен съд е постъпила частна касационна жалба вх. № 10192 от 20.12.2017 от М. Д. Д.. В жалбата са въведени искания за отвод на всички съдии от Върховния касационен съд, както и за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности.
Частната касационна жалба е редовна и допустима – подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 4 вр чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК въззивен съдебен акт.
По искането за отвод на съдебния състав:
Жалбоподателят аргументира искането си за отвод на всички съдии от Върховния касационен съд поради заведени от него дела срещу съда, както и поради постановени вече съдебни актове от определени съдии (посочени поименно), които са се произнесли със съдебните си актове във вреда на жалбоподателя.
Настоящият съдебен състав намира, че искането за отвод е неоснователно. По отношение членовете на състава не се твърдят обстоятелства по чл. 22, ал.1, т.1-т.5 ГПК, а обстоятелства по чл. 22, ал.1, т.6 ГПК не са налице. Съдебният състав счита, че използвания от жалбоподателя непристоен език по отношение на съдии от всички съдебни инстанции в страната и изразена увереност в наложили се „корупционни практики” не могат да повлияят на безпристрастието му при разглеждане на правния спор.
Неоснователно е и искането за преюдициално запитване до Съда на Европейските общности. Жалбоподателят не е уточнил въпросите, по които счита, че следва да се отправи преюдициално запитване – по тълкуването на кои правни разпоредби или приложението на кои актове на правото на Европейския съюз. Несъстоятелно е и искането за запитване „кой равен на ВКС съд в държава членка следва да разгледа настоящата частна жалба”. Този въпрос не стои пред настоящия съдебен състав при разглеждане на делото предвид изложените мотиви по искането за отвод на съда. Независимо от това, съгласно чл. 628 ГПК, българският съд прави запитване до Съда на Европейските общности когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването на валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото, каквито въпроси не възникват по исканията за отвод на жалбоподателя.
Не са налице и основанията по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не е посочил въпрос, който да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд, в противоречие с актовете на Конституционния съд или съда на Европейския съюз, да е от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото. Такъв въпрос не може да се изведе и от частната касационна жалба, в която жалбоподателят се е задоволил да изложи оплаквания за „корупционни практики”, „безумни решения”, „ползване на служебно положение”, както и да даде нецензурни определения по отношение на съдии. При липса на изведен от касатора правен въпрос, обуславящ решаващите изводи на съда, определението не може да бъде допуснато до касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1 ГПК – т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК ВКС.
Няма основание и за служебно допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.2 ГПК (ред. ДВ, бр. 86 от 2017 г.). Въведените от касатора обидни твърдения по отношение на съдията, постановил първоинстанционния съдебен акт не могат да обосноват извод за очевидна неправилност на обжалваното пред настоящата съдебна инстанция въззивно определение. Не сочи за очевидна неправилност и обстоятелството, че съдът е обосновал изводите си не само въз основа на представените от ищеца декларации за имотното му състояние, но и въз основа на данни от Търговския регистър – при преценката дали лицето няма достатъчно средства да заплати дължимата по делото държавна такса, съдът следва да изхожда от всички известни му обстоятелства, в т.ч. и от данни по служебно извършени справки от публични регистри.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 850 от 28.11.2017 г. по ч.гр.д. № 427/2017 г. на Кюстендилски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: