О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 170
София, 15.03.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №1733/2013 година.
Производството е по чл.274, ал.2, изречение второ ГПК.
Образувано е по частна жалба, вх.№1235/06.02.2013 г., подадена от К…/бивш К. – [населено място], против определение №15/15..01.2012 г. по ч.гр.д.№438/2012 г. по описа на Върховния касационен съд, І г.о.
С обжалваното определение са оставени без разглеждане частните касационни жалби, подадени от адв. Т. – процесуален представител на В. Ж. Ж. и Б. С. Ж., и от К., подадена от юрисконсулт А. Д., срещу определение №180/22.6.2012 г. по ч.гр.д.№167/2012 г. по описа на Бургаския апелативен съд и производството по делото е прекратено.
С обжалваното решение съдът е приел, че определенията на съда по обезпечение на иска/чл.390 и чл.396, ал.1 ГПК/, както и тези за отмяна на обезпечителните мерки/чл.402, ал.2 ГПК/ подлежат на двуинстанционно разглеждане, с изключение на хипотезата на чл.396, ал.2 ГПК. Прието е, че в случая последната хипотеза не е налице, защото исканото обезпечение е допуснато от окръжен съд, а Бургаският апелативен съд е действал като втора инстанция, която фактически частично е изменила определението на първоинстанционния съд, като наложената от него възбрана върху един недвижим имот и запор върху две сметки, са отменени и е запазен запорът върху един лек автомобил и върху десет банкови сметки.
Съдът е изложил изводи, че след като определението на Бургаския окръжен съд не се обхваща от нормата на чл.396, ал.2 ГПК, то не подлежи на касационен контрол и атакуваното пред ВКС определение не попада в хипотезата н чл.274, ал.3, т.2 ГПК, защото по него съдът не се произнася по същество на други производства, а има привременен съпътстващ характер.
Срещу посоченото определение на Върховния касационен съд, І г.о., е подадена частна жалба от К…/бивш К./ – [населено място], с оплаквания за процесуална незаконосъобразност. Твърди се, че е налице специалната разпоредба на чл.23, ал.2 ЗОПДИППД/отм./, в която изрично е предвидено въззивно и касационно обжалване на определенията на съда, с които се допуска или отказва налагането на обезпечителна мярка.
Моли се за отмяна на обжалваното определение и разглеждане на частната касационна жалба, подадена от К…/бивш К./ – [населено място].
Ответниците по частната жалба В. Ж. Ж. и Б. С. Ж., посредством процесуалния си представител – адв.Т., са депозирали отговор по смисъла на чл.276 ГПК. Застъпват становище, че обжалваното определение е правилно, а в случай, че частната жалба е основателна, молят делото да се върне за произнасяне и по тяхната частна касационна жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложеното в частната жалба, взе предвид отговора на ответниците по частната жалба и с оглед разпоредбата на чл.274, ал.2, изречение второ ГПК, намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законния срок. Разгледана по същество тя е и основателна по следните съображения:
Обжалваното определение на тричленния състав на ВКС, І г.о., е неправилно.
В нарушение на съдопроизводствените правила тричленният състав на ВКС, І г.о., е приел, че обжалваното определение е процесуално недопустимо по изложените в него съображения. В процесния случай е налице специална правна норма – чл.23, ал.2 ЗОПДИППД/отм./,, която изрично урежда обжалваемостта на определенията, с които се допуска или отказва налагане на обезпечителна мярка. В същата е посочено, че визираните определения подлежат на въззивно и касационно обжалване.
Изложеното налага отмяна на обжалваното определение в атакуваното от частния жалбоподател част и връщане делото на ВКС, І г.о., за произнасяне по частната касационна жалба, подадена от К…/бивш К./ – [населено място].
В останалата част, поради липса на частна жалба от ответниците в настоящото производство, определението на тричленния състав на ВКС, І г.о., е влязло в сила.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №15/15.01.2013 г. по ч.гр.д.№438/2012 г. по описа на Върховния касационен съд, І г.о.
ВРЪЩА делото на посоченото отделение за разглеждане на частна касационна жалба, вх.№5424/18.7.2012 г., подадена от К…/бивша К./ – [населено място], срещу въззивно определение №180/22.6.2012 г. по ч.гр.д.№167/2012 г. по описа на Бургаския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: