2
O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 170
гр. София, 20.05.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание от двадесет и осми април две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Е.Томов гр. дело № 1701/2016 г. и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 1327 / 09.03.2016 г. на
„ Мини Перник “- ЕАД, чрез адв. С. А., срещу решение № 53 от 17.02.2016 г. на Пернишкия окръжен съд по гр.д. № 837/2015 г., с което в една част, по искове по чл. 233, ал. 1, изр. 1-во ЗЗД и по чл. 92, ал. 1 ЗЗД е потвърдено решение № 931 от 14.10.2015 г. на Пернишкия районен съд по гр.д. № 485/ 2015 г., а в останалата част, последното е отменено и вместо него са отхвърлени искове по чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 236, ал. 2 ЗЗД.
Касаторът обжалва въззивното решение в охвърлителната част, с довод за неправилно приложение от страна на въззивния съд на института на погасителната давност при периодични задължения, както и на правилата за прекратяване на наемния договор в хипотезата на чл. 236, ал. 2 ЗДД. В изложение се извеждат въпросите за това дали поканата за изпълнение е способ за прекъсване на погасителната давност, както и дали вземането за обезщетение, когато ползването на имота продължава въпреки противопоставянето на наемодателя, става изискуемо от датата на прекратяване на договора. Навеждат се специалните основания по чл. 280, ал. 1. т. 1 ГПК и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответната страна с писмено становище, в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, оспорва както допустимостта на жалбата с довод за цена на иска под установената в чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК така и предвид липса на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд , в настоящия си състав, като прецени данните по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, но се явява процесуално недопустима съгласно чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК ( в приложимата редакция ДВ. бр. 50 /2015 г.) като насочена срещу решение по искове, всеки един от които с цена до 5000 лв.
Предявени са исковете на „Мини Перник“- ЕАД срещу Д. И. Д. за осъждането му да предаде владението върху ползвано от него без правно основание помещение, да заплати наемна цена за периода м. Януари 2005 г. – м. Март 2011 г. в размер на 1691.25 лв., както и неустойка заради неизпълнение на задължението да заплаща наемната цена в размер на 84.56 лв. и обезщетение за вреди за ползване на имота без основание за периода 01.04.2011 г. – 31. 12.2014 г. в размер на 1014.75 лв. Цената на исковете е посочена от ищеца в исковата молба. Въпросът за цената не е повдиган нито от съда, нито от особения представител на ответника,нито е предприемано изменение на размера на иска.
Решението в частта по исковете за предаване на владението върху помещението и за неустойка не е обжалвано и е влязло в сила.
При тези данни видно е, че са предявени обективно съединени искове, като пред настоящата инстанция висящи са само два от тях- за наемната цена и обезщетението за вреди от ползването, като и двата са оценяеми. За иска за наемната цена по чл. 232, ал. 2 ЗЗД и този за обезщетение за вреди по чл. чл. 236, ал. 2 ЗЗД, цената се определя съгласно правилото на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК и по двата иска тя е до 5000 лв. Следователно решението не подлежи на касация, касационната жалба срещу него е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане , а производството по нея прекратено.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх. № 1327 / 09.03.2016 г. срещу решение № 53 от 17.02.2016 г. на Пернишкия окръжен съд по гр.д. № 837/2015 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 1701/2016 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му чрез препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: