4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 170
С., 07.02.2011г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от председателя/съдия/ Лидия Иванова
ч.т. дело № 836/2010 година
Производството е по чл. 274, ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по подадена частна касационна жалба от М. И. Н. – синдик на [фирма], срещу определение № 227 от 24.06.2010 г. по в.ч.гр.д. № 299/2010 г. на Апелативен съд – В. Т., с което е потвърдено определение № 85 от 02.02.2010 г. на Окръжен съд – Плевен по т.д.№ 181/2009 г. за оставяне без уважение молбата на синдика за конституирането му като страна в производството по делото, наравно с управителния орган на длъжника по предявения иск с правно основание чл.694, ал.1 ТЗ.
Жалбоподателят поддържа касационни доводи за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Счита за неправилно становището на съда за неприложимост на разпоредбата на чл.658, ал.1 т.7 ТЗ в производството по установителен иск по чл.694 ТЗ, предвид особената роля на синдика при определяне на реалния кръг кредитори на длъжника, имащи право да се удовлетворят от имуществото, включено в масата на несъстоятелността. По съображения в жалбата моли да се отмени атакуваното определение, с произтичащите правни последици.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, частният жалбоподател се позовава на чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпросите, свързани с легитимацията на синдика в производствата по чл.694 ТЗ. Твърди, че даденото от въззивния съд разрешение противоречи на практиката на съдилищата, като се позовава на: Решение № 760 от 12.04.2005 г. по гр.д.№ 546/2004 г. на ВКС, ТК; Определение от 29.11.2002 г. по ч.гр.д.№ 2403/2002 г. на С. и Определение № 39/13.01.2010 г. по т.д.№ 187/2009 г. на ОС- Плевен.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма]/н/,[населено място], представлявано от управителя Т. П., чрез процесуалния си пълномощник, е заявил становище за недопустимост, а по същество за неоснователност на жалбата. Подробни правни доводи са изложени в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване и е спазен преклузивния срок по чл.275, ал.1, изр.1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, решаващият състав на Апелативен съд – В. Т. е счел за неоснователна молбата на синдика за конституирането му в процеса по чл.694 ТЗ като страна, наравно с управителния орган на длъжника, тъй като в това производство съгласно разпоредбата на чл.635, ал.3 ТЗ длъжникът, съответно неговите органи, могат да извършват лично или чрез упълномощено от тях лице всички процесуални действия, които не са изрично предоставени на синдика и тъй като последният не е легитимиран да предявява иск по чл.694 ТЗ, ищцовото дружество може да извършва всички действия по предявяване на този иск, чрез управителния си орган. Въззивният съд е изложил аргументи във връзка с участието на синдика в изготвянето на списъците на приетите и неприети вземания и в производството по чл.692, ал.3 ТЗ и за взетото от него становище по основанието, размера на изискуемостта на приетото вземане, предмет на предявения от длъжника отрицателен установителен иск, като с оглед предмета на този иск е счел за неприложима разпоредбата на чл.658, ал.1, т.7 ТЗ предвиждаща участие на синдика в производствата по делата на предприятието на длъжника. Съдът се е позовал и на предвиденото в чл.694, ал.4 ТЗ установително действие на решението по чл.694, ал.1 ТЗ по отношение на синдика, което изключва необходимостта от участието му в съдебното производство.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, второ отделение, намира, че касационно обжалване не следва да се допусне.
Действително, поставеният от касатора процесуалноправен въпрос, свързан с легитимацията на синдика в исковите производства по чл.694 ТЗ и дали той следва да участва като страна по тези дела, е значим за делото. Като недоказана обаче следва да се прецени допълнителната предпоставка за достъп до касация по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, а именно, че този въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата. Съдебните актове, на които се позовава частният жалбоподател – Решение № 760/12.04.2005 г. по гр.д.№ 546/2004 г.на ВКС, ТК, І т.о. и Определение от 29.11.2002 г. по ч.гр.д.№ 2403/2002 г. на С. апелативен съд са постановени преди изменението на Търговския закон – ДВ бр.38/2006 г. в частта относно изрично предвиденото установително действие на влязлото в сила решение, постановено по иск по чл.694, ал.1 ТЗ в отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност – ал.4 на чл.694 ТЗ; както и относно процесуалната легитимация на длъжника, чрез своите органи, да извършва всички процесуални действия в производството по чл.694 ТЗ, изрично регламентирана в новата ал.3 на чл.635 ТЗ. Последната разпоредба следва да се тълкува във връзка с предвиденото в чл.694, ал.1 ТЗ изрично изключване на синдика от кръга на евентуалните ищци по този установителен иск. Що се отнася до представеното от жалбоподателя Определение № 39/13.01.2010 г. по т.д.№ 187/2009 г. на Окръжен съд – Плевен, с което в производството по предявен иск по чл.694, ал.1 ТЗ като втори ответник, наред с длъжника, е конституиран синдика на дружеството, то не попада в обхвата на практиката на съдилищата, тъй като проверката за неговата законосъобразност ще бъде осъществена едва при евентуален инстанционен контрол на решението по делото.
Дори и да се приеме обаче, че е съществувало противоречиво разрешаване от съдилищата на посочения правен въпрос, това противоречие вече е преодоляно с постановеното по новия съдопроизводствен ред Определение № 120 от 26.01.2011 г. по ч.т.д.№ 854/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. В този съдебен акт е направен извод, че синдикът не е легитимиран да бъде страна в производството по установителния иск по чл.694 ТЗ, по аргументи, основани на характера и предмета на иска – установяване съществуването или несъществуването на определено вземане към длъжника в производството по несъстоятелност, респ. наличието или не на обезпечение или привилегия на вземане, както и на очертаните от законодателя субективни предели на силата на пресъдено нещо. Изразено е становището, че посоченото разрешение на поставения правен въпрос е важимо при всички хипотези на специалния установителен иск по чл.694 ТЗ, без значение кой е инициирал производството: кредитор, който е направил възражение по чл.690, ал.1 срещу неприемане на предявено от него вземане или срещу приемане на вземането на друг кредитор и длъжникът, когато оспорва прието вземане. Очертани са и надлежните ответници по иска в различните хипотези, а именно: при предявен положителен установителен иск от кредитор – ответник е само длъжникът; при предявен отрицателен установителен иск от кредитор – ответници са длъжникът и кредиторът, чието вземане е оспорено, а при предявен отрицателен установителен иск от длъжника – ответник е кредиторът, чието прието вземане е оспорено. Даденото разрешение се споделя изцяло и от настоящия съдебен състав и липсва основание за промяна на така създадената практика на Върховния касационен съд.
Предвид горните съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 227 от 24.06.2010 г. по в.ч.гр.д. № 299/2010 г. на Апелативен съд – В. Т..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: