4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 170
С., 12.03.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на петнадесети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 535/2011г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Застрахователна компания [фирма], [населено място] срещу решение № 1041 от 30.12.2010 г. по гр. д. № 817/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, І-14 състав решение № 3944 от 28.07.2010 г. по гр. д. № 11174/2009 г. С първоинстанционния акт застрахователят е осъден да заплати на Г. С. А. от [населено място] и И. Х. Я. от [населено място] по предявените от тях искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие на 08.06.2008 г. в размер на сумата 32 500 лв. за всеки от ищците, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на произшествието – 08.06.2008 г. – до окончателното й изплащане.
К. поддържа, че въззивното решение е недопустимо, тъй като е постановено по претенция, идентична със заявената извънсъдебно претенция пред застрахователя, която е била удоволетворена с изплащането на обезщетение за неимуществени вреди на всеки от двамата ищци в размер на по 12 500 лв. съгласно сключеното споразумение по реда на чл. 105 КЗ, имащо характер на договор за спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД. Развити са подробни оплаквания и за неправилност на обжалвания акт поради нарушение на закона и необоснованост. К. счита за недоказани твърдените неимуществени вреди, доколкото ицщите не са установили какви са били действителните им фактически отношения с починалия при процесното пътно-транспортно произшествие техен син. Освен това, твърди, че съдът не е отчел в достатъчна степен съпричиняването на вредоносния резултат от самия пострадал. Несъгласие изразява и с присъждането на законна лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от датата на ПТП до окончателното му изплащане, като аргументира становището си за неоснователност на акцесорната претенция с постигнатото между страните извънсъдебно споразумение и извършеното от застрахователя плащане на уговорените суми.
Допускането на касационното обжалване е мотивирано с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по значим за делото въпрос, който е от значение за точното прилагане на правото. Като такъв е посочен въпросът „за правото на обезвреда за неимуществени вреди в случаите, при които по отношение на такава претенция е налице произнасяне по реда на чл. 105 във връзка с чл. 107 от Кодекса за застраховането, като е последвало предявяване на нов, самостоятелен иск за обезвреда на същите вреди по реда на разглеждане на гражданско-правни спорове”.
Ответниците по касация – Г. С. А. от [населено място] и И. Х. Я. от [населено място] – молят за недопускане на касационното обжалване, респ. за отхвърляне на жалбата като неоснователна, по съображения, изложени в писмен отговор от 13.05.2011 г. Претендират присъждане на разноски.
Третото лице-помагач на Застрахователна компания [фирма], [населено място] – И. К. К. от [населено място] – не заявява становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и заявените от страните становища, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което предявените от Г. С. А. от [населено място] и И. Х. Я. от [населено място] искове за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на сина им А. И. Х., настъпила в резултат от станалото на 08.06.2008 г. пътно-транспортно произшествие, въззивният съд е приел за доказани всички законови предпоставки за ангажиране отговорността на ЗК [фирма] по застраховка „Гражданска отговорност” на причинилия произшествието водач И. К. К., като по отношение вината на посоченото лице е съобразено одобреното по реда на чл. 381 НПК споразумение от 11.05.2009 г. по н.о.х.д. № 206/2009 г. на Врачански окръжен съд. Решаващият състав е споделил изцяло изводите на първата инстанция относно размера на дължимото на всеки от ищците обезщетение за неимуществени вреди – по 60 000 лв., като е преценил, че същият не е завишен с оглед специфичните обстоятелства, имащи отношение към определянето му – младата възраст на починалия и съществувалите между него и родителите му сърдечни отношения, установените от разпитаните по делото свидетели. Съгласие е изразено и с приетия от СГС принос на пострадалия за настъпилото ПТП в размер на 25% . Като неоснователно въззивният съд е счел и оплакването на застрахователя-въззивник за недопустимост на предявените искове, предвид обстоятелството, че на ищците вече е заплатено обезщетение за неимуществени вреди предвид постигнатите със застрахователя извънсъдебни споразумения. В тази връзка съдът е приел, че тези споразумения нямат характер на спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД и че същите не ограничават правата на ищците да претендират по съдебен ред присъждането на по-голямо обезщетение, в какъвто смисъл е налице и изрична клауза в споразуменията.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Напълно достатъчно основание за това е обстоятелството, че по отношение на поставения въпрос касаторът не е заявил надлежно единственото поддържано от него основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно задължителните указания по т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, точното прилагане на закона и развитието на правото формират едно общо основание за допускане на касационния контрол, докато в случая е заявена само част от това основание – „значение за точното прилагане на закона”.
Независимо от посочения изход на делото, не следва да бъде уважено искането на ответниците за присъждане на разноски за настоящото производство, предвид липсата на доказателства за извършването на такива.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1041 от 30.12.2010 г. по гр. д. № 817/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: