3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№170
Гр.София,27.02.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 640 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 134/23.03.2012г., постановено по т.д.№ 126/12г. от Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 39/19.10.2011г. по т.д.№ 224/10г. на Хасковския окръжен съд в частта за определяне на началната дата на неплатежоспособност на [фирма], [населено място].
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] не взема становище по жалбата.
Ответникът „Р. /България/” ЕАД, [населено място] – присъединен кредитор оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че активите на дружеството в периода 2006-2009г. са променливи величини, като въз основа на ГФО за 2010г. са изчислени коефициенти на обща и бърза ликвидност от 1.52, а на незабавна и абсолютна ликвидност – 0. Посочена е тенденция към намаляване на активите и увеличаване на задълженията, както и ползвани заеми от търговеца като физическо лице, при което коефициентът на обща ликвидност е определен на 0.69. В този смисъл е формиран извод, че от 2010г. затруднения на търговеца са станали трайни и той не е бил в състояние да погасява задълженията си, като за начална дата на неплатежоспособността е определена датата на издаване на изпълнителния лист за вземането на кредитора по спора между страните относно вземането му – 15.03.2010г.
Според касатора, въпросите от значение за делото са за това дали е достатъчно да съществува изискуемо и установено по основание парично задължение на длъжника, или то следва да е безспорно установено, както и неплатежоспособен ли е длъжникът, ако плаща „избирателно” и само някои от паричните си задължения и, в тази връзка, може ли началната дата да се определи преди периода на „избирателното плащане”. Сочи решения на ВКС, постановени при действието на ГПК /отм./.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
По въпроса за определяне на началната дата на неплатежоспособност ВКС се е произнесъл по реда на чл.290 ГПК в: Решение № 33/07.09.2010г. по т.д.№ 915/09г. на ІІ т.о., Решение № 115/25.06.2010г. по т.д.№ 169/10г. на ІІ т.о., Решение № 90/20.07.2012г. по т.д.№ 1152/11г. на І т.о., Решение № 44/04.07.2012г. по т.д.№ 983/11 г. на І т.о. Даденото разрешение е, че началната дата на неплатежоспособност се определя не съобразно конкретно извършено или неизвършено плащане по вземане на отделен кредитор, а чрез установяване доколко спирането на плащанията представлява израз на общото икономическо състояние на длъжника. Прието е, че не е нужно да се изследва икономическото състояние на длъжника към всяка едно от спиранията на плащанията, а трябва да се установи кое от тях е израз на това трайно обективно състояние на невъзможност на длъжника да погасява задълженията си съгласно чл.608 ТЗ, тъй като спирането на плащанията е правно релевантно за несъстоятелността, само ако е последица от трайната, обективна невъзможност на търговеца да изпълнява задълженията си. В този смисъл, въззивният съд е изследвал икономическото състояние на длъжника и е съпоставил изчислените показатели със спирането на плащанията, като е изложил подробна аргументация за съобразяване на критериите за определяне на началната дата на неплатежоспособност според практиката на ВКС. Конкретната преценка на фактите по делото е част от решаващата дейност на съда по същество и подлежи на проверка в производството по селектиране на касационните жалби. Първата част на въпроса за съществуването и безспорността на вземането на кредитора не е обуславяща за решаването на спора относно началната дата на неплатежоспособност.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 134/23.03.2012г., постановено по т.д.№ 126/12г. от Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.