3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 170
София, 07.03.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шести март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1254/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. И. А. от [населено място] против определение № 11 от 17.01.2013 г., постановено по т. д. № 8/2013 г. от състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение. С посоченото определение е оставена без разглеждане касационната жалба на С. А. против въззивно решение № 359 от 17.10.2012 г. по в. гр. д. № 966/2012 г. на Великотърновски окръжен съд, с което след отмяна на решение по гр. д. № 1604/2011 г. на Великотърновски районен съд е признато за установено по реда на чл.422 ГПК, че в качеството му на авалист жалбоподателят дължи на [фирма] сумата 10 000 лв. по запис на заповед от 14.07.2009 г., въз основа на който е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 2295/2010 г. на Великотърновски районен съд.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като поддържа, че същото е неправилно. Излага доводи, че с оглед специфичния предмет на спора в производството по чл.422 ГПК и цената на предявения иск, която е точно 10 000 лв., въззивното решение не попада в ограничението на чл.280, ал.2 ГПК /ред. ДВ бр.100/21.12.2010 г./ и подлежи на касационен контрол. Навежда и съображения, че доколкото искът по чл.422 ГПК не е подсъден на окръжен съд като първа инстанция и е уреден със специална правна норма, делото няма търговски характер.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от ответника по частната жалба [фирма] – [населено място].
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените доводи, приема следното :
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане касационната жалба на С. А., тричленният състав на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС е приел, че обжалваното с нея въззивно решение не подлежи на касационен контрол по силата на чл.280, ал.2 ГПК /ред. ДВ бр.100/21.12.2012 г./, тъй като е постановено по търговско дело, образувано по иск с правно основание чл.422 ГПК с цена 10 000 лв. Търговският характер на делото е обоснован с основанието за възникване на спорното вземане – запис на заповед, представляващ търговска сделка по смисъла на чл.286, ал.2 във вр. с чл.1, ал.1, т.8 ТЗ.
Определението е правилно.
С изменението на чл.280, ал.2 ГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. Законодателното изменение е в сила от 21.12.2010 г., след която дата на касационно обжалване подлежат само въззивните решения по граждански и търговски дела с цена на иска над 5 000 лв., съответно над 10 000 лв., т. е. решенията по дела, с които са разгледани искове с минимална цена 5 000.01 лв., респ. 10 000.01 лв.
Подадената пред първия тричленен състав на ВКС касационна жалба е насочена срещу въззивно решение, постановено по иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за съществуване на парично вземане по запис на заповед, въз основа на който е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. Записът на заповед е абсолютна търговска сделка по смисъла на чл.1, ал.1, т.8 ТЗ и както правилно е приел първият тричленен състав, това обстоятелство е достатъчно за квалифициране на делото като търговско, независимо от спецификата на разгледания иск. В практиката на ВКС по приложението на чл.422 ГПК няма спор, че искът по чл.422 ГПК е оценяем и че според общото правило на чл.69, ал.1, т.1 ГПК неговата цена се формира от размера на вземането, за което е издадена оспорената от длъжника заповед за изпълнение. В случая размерът на вземането, а съответно и цената на иска, е точно 10 000 лв., която сума не надхвърля предвидения в чл.280, ал.2 ГПК минимален праг за допустимост на касационното обжалване по търговски дела и с оглед на която въззивното решение следва да се счита за изключено от обхвата на касационния контрол по изричното разпореждане на чл.280, ал.2 ГПК /ред. ДВ бр.100/21.12.2010 г./.
Като е оставил без разглеждане касационната жалба срещу неподлежащото на касационно обжалване въззивно решение, тричленният състав на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 11 от 17.01.2013 г., постановено по т. д. № 8/2013 г. от състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :