4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 170
София, 19.03. 2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 503/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. И. С. от [населено място] срещу решение № 20 от 27.02.2012 г., постановено по в. гр. д. № 1205/2011 г. на Благоевградски окръжен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 5846 от 27.07.2011 г. по гр. д. № 589/2011 г. на Благоевградски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Г. И. С. против [фирма] иск, квалифициран с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД, за връщане на сумата 16 018 лв., платена във връзка с предварителен договор за изграждане и прехвърляне правото на собственост върху магазин № 12 със застроена площ 34.37 кв. м. в Бизнесцентър – Офис сграда, построена в УПИ VІІІ-1543 в кв. 28 по плана на [населено място], заедно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, и иск за сумата 11 070 лв. – лихви за забава за периода 01.06.2006 г. – 31.05.2009 г.; Признато е за недоказано оспорването на автентичността на подписа, положен от Г. С. в разписка от 25.11.2004 г.; Присъдени са разноски в полза на ответника [фирма] в размер на 1 175 лв.
К. поддържа, че въззивното решение е неправилно поради наличие на основания по чл.281, т.3 ГПК. В касационната жалба са изложени подробни оплаквания за неправилна преценка на фактике и доказателствата по делото от страна на въззивния съд, довела до погрешно квалифициране на спорното право и до необосновани и незаконосъобразни изводи за отсъствие на елементите от фактическия състав на чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД.
С касационната жалба е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което са развити съображения срещу правилността на извършената от въззивния съд преценка на фактите и доказателствата; за „нелогично и неадекватно превратно приложение на материалноправни норми”; за „превратно тълкуване на закона”; за „липса на конкретно възприемане на изводи и адекватно правно квалифициране на спорното право”. Цитирана е съдебна практика, относима според касатора към „съществения правен въпрос, повдигнат с коментирания казус”, без да е посочен такъв въпрос.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], оспорва искането за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба в писмен отговор по чл.287 ГПК. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Благоевградски районен съд, с което са отхвърлени исковете на Г. И. С. против [фирма] за връщане на платена във връзка със сключен между страните предварителен договор за строителство и покупко – продажба на недвижим имот цена и за заплащане на обезщетение за забава, Благоевградски окръжен съд е приел, че не е налице хипотезата на чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД, на която ищецът е основал претенцията си за връщане на платената по предварителния договор цена. Въз основа на наведените в исковата молба и поддържани в хода на делото фактически твърдения решаващият въззивен състав е преценил, че ищецът релевира като действителна причина да иска обратно платената по предварителния договор цена невъзможността ответникът да му прехвърли в пълен обем правото на собственост върху имота поради наличие на друг съсобственик на същия имот – [фирма]. Изхождайки от разбирането, че законът не отрича правната възможност да се обещае продажба на вещ, която не е изключителна собственост на обещателя, въззивният състав е приел, че предварителният договор е действителен, обвързва валидно договарящите страни и платеното във връзка с него не попада в хипотезата на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД /дадено при първоначална липса на основание/. Като се е позовал на счетения за безспорен факт, че към датата на подписване на предварителния договор ищецът е знаел, че имотът е съсобствен между продавача [фирма] и неучастващия в сделката [фирма], и като е взел предвид одобрената след предявяване на иска съдебна спогодба между двамата съсобственици, по силата на която процесният магазин е поставен в дял и изключителна собственост на съсобственика – ответник [фирма], съставът на Благоевградски окръжен съд е направил извод, че не е налице твърдяната „начална скрита невъзможност да се осъществи целения с предварителния договор правен резултат” /прехвърляне на правото на собственост върху магазина с окончателен договор за продажба/, респ. че претендираната с иска цена не е платена на неосъществено основание по смисъла на чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД, за да подлежи на връщане от продавача [фирма]. В съобразителната част на въззивното решение са изложени и съображения, че с оглед изведената от твърденията на ищеца правна квалификация на главната искова претенция и липсата на надлежно заявени доводи за разваляне на предварителния договор не следва да се обсъждат фактите и доказателствата, относими към развалянето на договора и към основанието по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Благоевградски окръжен съд въззивно решение.
Допускането на касационно обжалване е обвързано с предпоставките по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК. За да се допусне обжалването, въззивното решение трябва да съдържа произнасяне по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е обусловил изхода на делото /чл.280, ал.1 ГПК/ и е разрешен в отклонение от задължителната практика на ВС и ВКС /чл.280, ал.1, т.1 ГПК/, решаван е противоречиво от съдилищата /чл.280, ал.1, т.2 ГПК/ или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /чл.280, ал.1, т.3 ГПК/. Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Правният въпрос по чл.280, ал.1 ГПК не е тъждествен с касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, тъй като те имат отношение само към правилността на решението и не подлежат на проверка в производството по чл.288 ГПК. В т.1 от цитираното тълкувателно решение е указано изрично, че с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес Върховният касационен съд може само да уточни и квалифицира поставения от касатора правен въпрос, но няма правомощия да го извежда и формулира, ако не е посочен в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
К. е изпълнил формално задължението си за представяне на изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, но както основателно е възразил ответникът по касация, в изложението не е посочен нито един материалноправен или процесуалноправен въпрос с характеристиките по чл.280, ал.1 ГПК. Въпросът не би могъл да се уточни и от настоящия състав на ВКС в допустимите предели на служебното начало в производството по чл.288 ГПК, тъй като изложението приповтаря касационната жалба и се изчерпва с поддържаните в нея касационни основания по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение. Непосочването на обусловилия изхода на делото правен въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, в каквато насока са и указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. При липса на поставен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК касационната инстанция не би могла да се произнесе дали даденото от въззивния съд разрешение на спора съответства или противоречи на представената с изложението съдебна практика, което прави безпредметно обсъждането й. Още повече, че касаторът изобщо не е обяснил с кой от решаващите изводи на въззивния със се съотнася приложената практика.
В изложението е наведено и бланкетно твърдение, че „с повдигнатия спор се засяга съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото”, но доколкото въпрос не е посочен, основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не може да се приеме за осъществено.
С оглед недопускане на касационното обжалване и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на сумата 400 лв. – адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, уговорено и платено за изготвяне на отговор на касационната жалба.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 20 от 27.02.2012 г., постановено по в. гр. д. № 1205/2011 г. на Благоевградски окръжен съд.
ОСЪЖДА Г. И. С. с ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица], сумата 400.00 лв. /четиристотин лв./ – разноски по чл.78, ал.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :