О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№170
Гр.С., 28.03.2017 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 24.03.2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия П. Хорозова
ч.т.д. № 243/2017 год. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от Ю. БЪЛГАРИЯ АД, [населено място], чрез пълномощника адв. В., против определение № 244/26.10.2016 г. по ч.гр.д. № 265/2016 г. на Силистренския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 24/11.10.2016 г. на съдията по вписванията при Силистренски районен съд. С обжалваното определение е отказано вписване на Удостоверение № 20160630101441/30.06.2016 г. и Удостоверение № 20160630101443/30.06.2016 г. на АВ за вписване в ТР на прехвърляне на търговско предприятие по партидите на всички имоти и по персоналните партиди на длъжниците на А. БАНКА – КЛОН БЪЛГАРИЯ К., по списък с учредени ипотеки, вписани в СВ – С..
В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно – необосновано и постановено в противоречие с приложимия материален закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Частният жалбоподател счита, че съдът неправилно е тълкувал разпоредбата на чл.16, ал.4 ТЗ във вр. с чл.2 и чл.4, б.Л от Правилника за вписванията, като е направил буквален и стеснителен прочит на цитирания текст, без да го тълкува систематично с оглед разпоредбата на чл.171 ЗЗД и да вземе предвид хипотезата на чл.263в, ал.1 и чл.263г, ал.1 ТЗ, която е сходна, както и се е произнесъл в нарушение на ТР № 7/2012 г. от 25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС, в какъвто смисъл са изложени подробни съображения. Моли се обжалваното определение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде разпоредено извършване на исканото вписване.
Искането за допускане на касационно обжалване на определението се основава на следните въпроси, формулирани в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК: „ 1/ Подлежат ли на вписване удостоверения, издадени от Търговския регистър към АВ за прехвърляне на търговско предприятие по реда на чл.15 ТЗ, в имотния регистър по партида на имота, служещ за обезпечение на задължение към прехвърленото търговско предприятие, и по партидата на ипотекарен длъжник, ипотекирал свой собствен имот, като обезпечение на задължение към прехвърленото търговско предприятие?; 2/ Подлежи ли при прехвърляне на търговско предприятие, в имуществото на което са включени вземания, обезпечени с договорна/законна ипотека, удостоверението по чл.263в, ал.1 и чл.263г, ал.1 ТЗ на вписване по смисъла на чл.4, б.Л ПВ?; 3/ При прехвърляне на търговско предприятие, в имуществото на което са включени вземания, обезпечени с договорна /законна/ ипотека, следва ли да намира приложение и да се приложи чл.171 ЗЗД?“ Въпросите са въведени при позоваване на селективни критерии за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния жалбоподател, намира следното:
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена е от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.3 ГПК.
За да потвърди обжалвания отказ на съдията по вписванията при СРС, съставът на въззивния съд е счел за правилна преценката му, че в случая удостоверенията не са акт, подлежащ на вписване, съгласно чл.4, б.Л от ПВ. Изложил е съображения, че при прехвърляне на търговско предприятие, съгласно чл.16 ал.4 от ТЗ, на вписване подлежи договорът за прехвърляне на търговското предприятие. Законодателят е приел това вписване за достатъчно, с оглед оповестителното му действие. Хипотезата на т.3 от ТР № 7/2012 г. от 25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС не е счетена за приложима, т.к. касае изрично вписването на удостоверение по чл.263в, ал.1 и чл.263г, ал.1 ТЗ /вливане, сливане, разделяне и отделяне/, която е различна от настоящата.
Съставът на касационния съд намира, че определението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. По поставените, релевантни за спора въпроси /по п.1 и п.3/ и относно идентичен казус вече е създадена задължителна практика на ВКС по реда на чл.274 ал.3 ГПК /определение от 14.03.2017 г. по ч.т.д.№ 163/2017 г., І ТО/, според която, при прехвърляне на търговско предприятие, елемент от което е обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя, на основание чл.171 ЗЗД във вр. с чл.4, б. Л от Правилника за вписванията, на вписване в имотния регистър подлежи договорът за продажба на търговско предприятие, а не издадените удостоверения от Агенция по вписванията – Търговски регистър за вписване на основание чл.16, ал.1 ТЗ в търговския регистър на извършеното прехвърляне на търговско предприятие по делото на отчуждителя и на правоприемника. В тълкувателната част на определението са изложени съображения, че хипотезите на вписване в имотния регистър въз основа на актове, които представляват удостоверения за вписване в друг публичен регистър, са изрично нормативно посочени и доколкото издадените от Агенция по вписванията удостоверения за извършено в търговския регистър вписване по чл.16, ал.1 ТЗ по делото на отчуждителя и на правоприемника на прехвърлянето на търговско предприятие не са сред тях, липсва нормативно основание за вписването им в имотния регистър от съдията по вписванията, включително когато елемент от търговското предприятие е обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя. Настоящият състав на ВКС изцяло споделя горното разрешение на правния въпрос, обусловил изхода на конкретния правен спор. Т.к. даденото от въззивния съд разрешение също е в смисъл, че удостоверенията, издадени от търговския регистър към Агенция по вписванията за прехвърляне по реда на чл.15 ТЗ на търговско предприятие, включващо обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя, не подлежат на вписване в имотния регистър, то обжалваното определение е постановено в съответствие със задължителната практика на ВКС. С оглед изложеното, липсва основание за допускането му до касационна проверка.
Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 244/26.10.2016 г. по ч.гр.д. № 265/2016 г. на Силистренския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: