О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 170
[населено място], 06.04.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 462 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], чрез пълномощника адв. Я. Т. срещу определение № 3549/24.10.2016г. по ч.гр.д. № 4799/2016г. на САС, ГО, 12 състав, с което е оставена без уважение частната жалба на посоченото дружество срещу определение от 30.05.2016г. по т.д. № 56/2016г. на ОС-Враца за прекратяване на производството по делото.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Частният касатор счита, че искът по чл.135 ЗЗД е допустим, тъй като забраната по чл.637, ал.6 ТЗ е само по отношение образуване на нови граждански и търговски дела срещу длъжник в открито производство по несъстоятелност, а в случая искът е насочен и срещу друго лице / приобретателя по атакуваната сделка/, което не е в открито производство по несъстоятелност. Прави се оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения във връзка със служебно събиране на доказателства относно производството по несъстоятелност. Иска се отмяна на въззивното определение и връщане на делото на ОС-Враца за продължаване на процесуалните действия по иска.
Постъпили са писмени отговори от ответниците по частната жалба [фирма] / в несъстоятелност/ и [фирма], с които се оспорва основателността на същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа частната касационна жалба и извърши преценка на предпоставките по чл. 274, ал.3 вр. чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Частната касационна жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.275 ГПК.
В обжалваното определение въззивният съд е приел, че производството пред ОС-Враца е по повод на иск с правно осн. чл.649, ал.1 ТЗ във вр. с чл.135 ЗЗД. Надлежни ответници – задължителни необходими другари по този иск, са винаги страните по оспорваната сделка. Основното съображение, поради което е потвърдено обжалваното прекратително определение на ОС-Враца, е констатацията на САС, че отменителният иск е предявен след изтичане на срока по чл.649, ал.1 ТЗ. Според въззивната инстанция с изменението на чл.649, ал.1 ТЗ с §10 на ЗИД на ТЗ / ДВ бр.20/28.02.2013г./ е въведено изискване отменителните искове, вкл. и този по чл.135 ЗЗД, да бъдат предявени в едногодишен срок от откриване на производството по несъстоятелност / по силата на §14 на ПЗР на ЗИД на ТЗ – ДВ бр.20/2013г. изменената разпоредба на чл.649, ал.1 ТЗ се прилага по отношение на заварени от изменението производства по несъстоятелност/, съответно от момента на обявяването на решението по чл.632, ал.2 ТЗ. В случая производството по несъстоятелност на ответника [фирма] е било открито на 31.10.2011г., т.е. преди влизането в сила на ЗИД на ТЗ / ДВ бр.20/2013г./, поради което едногодишният срок за предявяване на иска по чл.135 ЗЗД, с който се атакува сделка, извършена от несъстоятелния длъжник, започва да тече от датата на влизане в сила на изменението – 04.03.2013г. и е изтекъл на 04.03.2014г. Искът на частния жалбоподател е бил подаден на 20.10.2015г., т.е. след изтичане на преклузивния срок за предявяването му.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че атакуваното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване при допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следния правен въпрос: Съставлява ли висящото производство по несъстоятелност на единия от двамата ответници, необходими другари, отрицателна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск по чл.135 ЗЗД?
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, І отделение, намира следното:
На основание чл.274, ал.3 вр. чл.280, ал.1 ГПК преди да пристъпи към разглеждане на частната касационна жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно изброените от законодателя общо и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол. Според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. Касаторът е този, който е длъжен да посочи конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по делото, т.е. който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване – правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В тези определени от касатора рамки ВКС е длъжен да селектира частната касационна жалба.
Съдът намира, че поставяният въпрос не изпълнява изискването да представлява общо основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно определение. САС не се е произнесъл дали откритото производство по несъстоятелност на единия от ответниците по иска по чл.135 ЗЗД е процесуална предпоставка и каква за допустимостта на този иск. Липсват изложени от решаващият съд мотиви, че самият факт на открито производство по несъстоятелност по отношение на единия ответник препятства възможността да се разгледа иск по чл.135 ЗЗД. Производството по несъстоятелност на [фирма] е било разгледано като елемент от фактическия състав на процесуалната норма на чл.649, ал.1 ТЗ, която според САС е приложима към предявения иск по чл.135 ЗЗД. Фактът на открито производство по несъстоятелност спрямо една от страните по атакуваната сделка обуславя спецификата на производството по същия иск и оттук като отрицателена процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск е преценен регламентирания в нормата преклузивен срок за предявяване на отменителния иск. Въпроси с оглед приложението на чл.649, ал.1 ТЗ частният касатор не поставя.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3549/24.10.2016г. по ч.гр.д. № 4799/2016г. на САС, ГО, 12 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: