О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 170
Гр. С., 19.03.2018 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито съдебно заседание на 15.11.2017 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
т.д. № 1663/2017 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община], чрез процесуалните й пълномощници адв. К. и адв. П., срещу решение № 676 от 23.03.2017 г. по в.т.д.№ 3285/2016 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 5 състав. С него е отменено решение № 630 от 29.03.2016 г. по т.д.№ 2888/2013 г. на Софийския градски съд, ТО, VІ-11 състав, и вместо него е постановено друго по същество, с което са отхвърлени предявените от касатора против ДФ ЗЕМЕДЕЛИЕ искове с правно основание чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 333 978.55 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 29.03.2013 г., и сумата 103 469.70 лв. – лихва за забава за периода от 22.03.2010 г. до 22.03.2013 г., като в тежест на касатора са възложени и сторените от ответника по иска разноски, в размер на 25 686.28 лв.
Твърди се, че въззивното решение е неправилно, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон и е необосновано. Правят се оплаквания, че съдът не е преценил събрания доказателствен материал в неговата съвкупност, поради което е приел фактическа обстановка, която не съответства на действителната. Въз основа на подробно изложени съображения се моли решението да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което предявените искове да бъдат уважени.
Искането за допускане на решението до касационен контрол е основано на хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. По първата, без да са формулирани правни въпроси, се поддържа, че изводите на въззивния съд противоречат на задължителна практика на ВКС по гр.д.№ 7568/2013 г. на ГК, ІV ГО. По втората са формулирани въпроси, като се твърди, че изясняването им е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото във връзка с приложението на Наредба № 3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Поддържа се, че произнасянето на ВКС ще създаде яснота относно доказателствената сила и стойност на актовете по Наредбата и необходимите реквизити и съдържание, които следва те да притежават, за да обвържат с материална доказателствена сила страните по делото и съда. Въпросите са следните: 1/ Каква е доказателствената сила на актовете в строителството, съставени по реда на Наредба № 3 от 31.07.2003 г. и може ли актовете за установяване и приемане на СМР по Наредба № 3 да се противопоставят на трети лица, в случаите, когато Акт образец 12 не е подписан от представителите на страните в строителния процес /строителя, проектантите по съответната част и технически правоспособните физически лица по съответните части към строителния надзор; 2/ Следва ли да се счита за „чернова” Акт образец 12, който не е подписан от представителите на страните в строителния процес /изброени са/; 3/ Може ли неподписан от представителите на всички надлежни страни в строителния процес Акт обр.12 /чернова/, доказано неотразяващ точно описаните в него факти и обстоятелства, да бъде противопоставян на Акт образец 12, вече надлежно подписан от всички, съгласно Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, вкл. и от строителя, отразяващ точно всички факти и обстоятелства във връзка със строителството, и кой от тези актове следва да обвърже съда с материалната си доказателствена сила като официален документ; 4/ Може ли неподписан от представителите на всички надлежни страни в строителния процес Акт образец 12 /чернова/, неотразяващ точно описаните в него факти и обстоятелства, отразяващ СМР от определен вид на няколко различни обекта, да бъде противопоставен на експертиза, установяваща действително извършените СМР, приета и неоспорена от страните в хода на процеса, което заключение по недвусмислен начин установява, че възложените с договора за строителство СМР и анексите към него отговарят на изпълнените и актувани СМР; 5/ Може ли количеството извършени СМР да се изчислява въз основа актове обр.12, при положение, че същите служат за установяване на друг тип факти, при положение, че самите актове образец 12 доказано не отразяват точно описаните в тях факти и обстоятелства, както и отразяват СМР от определен вид на няколко различни обекта; 6/ За установяване на какви точно факти и обстоятелства служат актовете обр.12 и могат ли те да установяват количеството извършена работа; 7/ Доколкото актовете за установяването на извършените строителни работи касаят отношенията между възложителя и изпълнителя по договора за строителство, каква е връзката им с фактическото съответствие и съответствие по документи на извършената работа с тази, предмет на одобрения инвестиционен проект и може ли същите да бъдат противопоставяни на установеното от СТЕ в хода на делото; 8/ Длъжен ли е съдът да аргументира защо не кредитира заключението на приетата по делото експертиза, установяваща действителното извършване на СМР и изводите на вещото лице, че първоначално представените актове образец 12 представляват „чернови”, доколкото не носят всички изискуеми и редовни подписи, не отразяват точно описаните в тях факти и обстоятелства и отразяват СМР от определен вид на няколко различни обекта.
Липсва депозиран писмен отговор в срока по чл.287 ГПК от страна на ответника по касационната жалба.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана страна, против подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
За да постанови обжалвания краен резултат, съставът на въззивния съд е приел, че страните са обвързани от валиден договор № 2351 от 24.10.2006 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специализирана предприсъединителна програма на ЕС за развитие на земеделието и селските райони в Р. България. По силата на този договор ДФ ЗЕМЕДЕЛИЕ се е задължил да предостави на общината – настоящ касатор безвъзмездна финансова помощ за извършване на дейностите, посочени в молбата на проект № 290702100138, а именно „Канализационна мрежа и третиране на отпадни води на [населено място]”. Размерът на помощта е 1 564 000 лв. без ДДС, като изплатената част е 1 191 044,02 лв. Спорен по делото е въпросът, дали ответникът е имал право да откаже плащане на исковата сума от 333 978,55 лв. От данните по делото е установено, че Фондът е отказал плащане на сума в размер на 45 391,32 лв., поради установени различия в диаметъра на позиция „Дренаж канализация“ с глинени или бетонови тръби /заложеният в идейния проект размер ф 150 мм е заменен при изготвяне на работния проект с размер ф 200/. Отказал е и заплащане на сума в размер на 294 546,61 лв. – недопустими разходи, констатирани при посочена проверка на място от служителите на Фонда, които се основават на представени от Общината актове образец № 12 за извършени СМР в частта „Главен колектор І“.
Заключението на вещото лице по назначената по делото СТЕ потвърждава, че действително не са изпълнени на място заложените размери дренажни тръби, но замяната е извършена поради техническо решение в работния проект, дадено в съответствие с действащите към 2007 г. норми в строителството, докато идейният проект е бил от 2003 г. Вещото лице е направило констатация, че изграденият колектор и вътрешната канализационна мрежа са приети от възложителя и са въведени в експлоатация. Като цяло възложените с договора за строителство СМР и анексите към него съответстват на изпълнените и актувани СМР. Вещото лице е установило, че несъответствията между извършените СМР и тези, описани в придружаващата договора проектна документация, са в размер само на 4 544,55 лв. Първоначалните актове образец № 12 се различават по съдържание от по-късно съставените, но са с идентична дата, поради което вещото лице е приело, че първите актове са чернови. Експертът не е имал възможност да извърши непосредствена проверка дали описаните в „официалните“ според него актове образец № 12 са извършени, т.к. те касаят скрити работи. От показанията на лицето, подписало представения по делото контролен лист с датата 09.10.2008 г. в качеството му на представител на Фонда, в който са констатирани несъответствия между одобрените и извършени количества скрити СМР, е видно, че описаното в него съответства на установеното, въз основа на направените замервания на място.
Съдът е взел предвид, че именно първоначалните актове образец № 12 са били представени на ДФ ЗЕМЕДЕЛИЕ, както и че същите са били подписани от лицата, посочени в чл.7 ал.3 т.12 от Наредба № 3/2003 г. – представителя на фирмата, осъществяваща строителен надзор, и техническия ръководител на строежа, като не е възприел тезата, че същите представляват „чернови”. Въз основа на това е приел, че тези актове са валидно съставени, съответно следва да обвържат страните и съда с материална доказателствена сила, доколкото в хода на производството не е оборена констатацията на Фонда за несъответствието между проектната документация и извършените на място СМР. Съдът е съобразил и решение № 237/03.02.2017 г. по т. д. № 2080/2015 г. на ВКС, ТК, І ТО, със задължителен характер, с което е прието, че за ДФ ЗЕМЕДЕЛИЕ не възниква задължение да изплати изцяло договорената безвъзмездна финансова помощ, ако се установи неизпълнение в количествено и качествено отношение на изработеното спрямо одобрения инвестиционен проект, дори когато „като цяло“ изпълненият строеж съответства на проекта и е годен за експлоатация.
Настоящият съдебен състав, като съобрази доводите на касатора по чл.280 ал.1 ГПК и задължителните указания, дадени с ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС от 19.02.2010 г. по приложението на посочената норма, намира, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато. Съображенията за това са следните:
Във връзка с поддържаното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационна проверка липсват формулирани правни въпроси, като изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК съдържа единствено оплаквания за неправилност на формираните от въззивния съд изводи по смисъла на чл.281 т.3 ГПК. Последните не могат да бъдат предмет на обсъждане в производството по чл.288 ГПК, с оглед проведеното в т.1 на цитираното ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС ясно разграничение между основанията за допускане на касационно обжалване и основанията за касиране на обжалваното решение. К. съд няма правомощия да извежда правния въпрос, от значение за изхода по конкретното дело, от оплакванията на касатара, а може само да го уточни /преформулира/. Липсата на конкретен правен въпрос е достатъчно основание, за да бъде отказан исканият достъп до касация.
По изрично поставените в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК въпроси настоящият съдебен състав приема следното: Въпросите от п.1 до п.4 се основават на факти, различни от приетите от въззивния съд, поради което нямат обуславящ правораздавателната му воля характер. Съдът в обжалваното решение е приел, че първоначално съставените актове обр.12 /т.нар. „чернови”/ са подписани от лицата, посочени в чл.7 ал.3 т.12 от Наредба № 3/31.07.2003 г., докато въпросите касаят неподписани актове обр.12. Освен това, по отношение доказателствената сила на протоколите и актовете, които се съставят в строителния процес, съгласно посочената Наредба, е налице трайно установена практика на ВКС /вж. определение № 227/22.03.2012 г. по ч.гр.д.№ 72/2012 г. на ІV г.о., постановено по съответния процесуалноправен въпрос в хипотезата на чл.274 ал.3 ГПК/, поради което поддържаното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за селектиране на касационната жалба е неприложимо. Въпросите по п.5 и п.6 отново касаят доказателственото значение на актовете образец 12, представени по делото, но в аспект – какви обстоятелства се установяват с тях. По въпросите също не се установява наличието на посочения в изложението допълнителен селективен критерий. Акт образец 12 съдържа данни за всички извършени СМР /скрити работи/, които подлежат на закриване, или чието количество и качество по-късно не може да бъде установено при закриването им с последващи технологични операции, процеси и пр., като се съпоставя количеството на същите по проект и при изпълнението им. Горното е видно от самия образец, чиято бланка е нормативно уредена с Наредба № 3/2003 г., има ясно съдържание и липсва необходимост от тълкуването му. Въпросите по п.7 и п.8 са свързани с отношението между актовете обр.12 и заключението на вещото лице за извършени СМР и тяхната преценка в качеството им на доказателствени средства. За това, как следва да се цени заключение на вещо лице, съществува трайно установена практика на ВКС по приложението на чл.202 ГПК, поради което и спрямо последните въпроси не се доказват предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Извън горното следва да се посочи, че в по-голямата си част формулираните от касатора въпроси не могат да се окачествят и като правни, т.к. са прекомерно обвързани от конкретните факти по делото, така, както касаторът счита, че са установени по делото. Ето защо те имат характер на оплаквания за неправилност, които, както се отбеляза по-горе, са извън дължимата проверка в етапа на селекция на касационните жалби.
С оглед гореизложеното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 676 от 23.03.2017 г. по в.т.д.№ 3285/2016 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 5 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: