2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 170
гр. София, 06.02. 2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 933 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ф. А. К. срещу решение № 106/03.05.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 113/2012 г. на Старозагорския окръжен съд. С него, като е потвърдено решение № 5/04.01.2012 г. по гр. дело № 1961/2011 г. на Казанлъшкия районен съд (КРС), е отхвърлен предявеният от жалбоподателката срещу М. Я. М. иск за промяна на режима на лични отношения между ответника и малолетното дете А. М. М., постановен по гр. дело № 649/2009 г. на КРС.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение.
Ответникът М. Я. М. не е подал отговор на касационната жалба в срока за това.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателката, като общи основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, са изведени следните три материалноправни въпроса: 1) може ли на родител, който има конфликтно отношение в присъствието на детето, да бъде определян „по-разширен” режим на лични контакти; 2) дали това е в интерес на детето и следва ли да се приеме, че въпреки това негово (на родителя) поведение, режимът следва да е „стандартен”; и 3) следва ли да се отчитат конкретните условия и характеристики на поведение на родителя и детето, с оглед неговото (на детето) правилно развитие. Жалбоподателката поддържа, че отговорите на тези три правни въпроса са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, т.е. навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
По делото е установено, че с влязло в сила решение по гр. дело № 649/2009 г. на КРС, упражняването на родителските права спрямо малолетното дете, родено на 02.11.2008 г., е предоставено на жалбоподателката – негова майка, като по отношение режима на лични контакти на бащата – ответника с детето, по същото дело е било утвърдено споразумение, съгласно което, след навършването на 3-годишна възраст от детето на 02.11.2011 г., ответникът има право да вижда и взема детето всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 11 часа в събота до 17 часа в неделя, с преспиване, както и 15 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на жалбоподателката. Последната, с предявения иск по настоящото дело е искала ограничаване на този режим, на основание чл. 59, ал. 9 от СК.
Въззивният съд е приел, че за да бъде уважен този иск, следва да е налице изменение на обстоятелствата, при които е определен режима, т.е. той да се е оказал нерационален, като в течение на изпълнението му мерките да са се оказали неблагоприятни за детето. Окръжният съд е приел, че в случая ответникът редовно е осъществявал с детето, определения със съдебното споразумение режим на лични отношения и че от преценката на събраните по делото доказателства не се установява той да се е оказал нерационален или мерките да са се оказали неблагоприятни за детето. Въз основа анализа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, въззивният съд е приел за безспорно установено, че отношенията между двамата родители са силно влошени и вземането на детето е съпроводено с конфликти, по повод на които са образувани прокурорски преписки по жалби и на двете страни, приключили с откази за образуване на наказателно производство. В тази връзка към обжалваното решение са изложени и мотиви, че неизпълнението от страна на родителите на задълженията им да спазват коректно поведение един към друг, да не вършат нищо за отчуждение на детето спрямо другия родител и помежду им, да не накърняват своя и на другия родител авторитет, както ида обезпечават обстановка, която да съдейства за развитието на детето, не означава, че следва да се изменят мерките относно личните отношения на детето с родителя, на когото не са предоставени за упражняване родителските права. С оглед на това, въззивният съд е споделил и мотивите на първоинстанционния съд по делото, че изпълнението на тези задължения изисква взаимни усилия за търпимост от страна на двамата родители и проблемите между тях не следва да рефлектират в отношенията на бащата (ответника) с детето и да се ограничава правото му на лични контакти с него. Също след преценка на гласните доказателства по делото, окръжният съд е приел и че не се установява такова поведение на ответника към детето, което да поставя живота, здравето и личността му в опасност. Приел е и че контактите на бащата с детето, което при постановяване на въззивното решение е на 3 години и половина, и с оглед пола му, са в интерес на пълноценното възпитание и развитие на детето. С оглед на това, въззивният съд е достигнал до извода, че режимът на лични отношения следва да бъде запазен такъв, за какъвто страните са постигнали съдебно утвърденото споразумение, тъй като по настоящото дело не е установено изменение на обстоятелствата, налагащо изменяване на този режим чрез ограничаване на контактите на бащата (ответника) с детето. Посочено е и че такова е и поддържаното и пред двете съдебни инстанции по делото, становище на отдел „Закрила на детето”, а именно – за запазване на определения режим, тъй като не е установен риск за живота и здравето на детето при срещите с баща му, а не е необходимо и присъствието на социален работник при осъществяване на срещите им.
Видно от така изложените мотиви на въззивния съд, първите два изведени от жалбоподателката правни въпроса не са обуславящи правните изводи на съда в обжалваното решение и не са от значение за изхода спора по делото, поради което тези два материалноправни въпроса в случая не представляват общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Това е така, защото тези два правни въпроса изхождат, не с оглед приетото в мотивите към последното, а изцяло от тезата на жалбоподателката по делото, че единствено ответникът има конфликтно поведение спрямо нея и детето. Предвид събраните по делото доказателства, обаче въззивният съд е приел, както беше посочено, че конфликтно поведение един спрямо друг е налице от страна и на двамата родители, чиито отношения са силно влошени, но че това не е основание за изменение и ограничаване на действащия режим на лични контакти между детето и бащата, който е спазвал режима и не е имал поведение, което да застрашава интересите на детето, каквото е и становището по делото на социалната служба. Тези мотиви на въззивния съд, както и даденото от него разрешение на третия изведен от жалбоподателката материалноправен въпрос, са в пълно съответствие със задължителната практика на ВКС (например – решение № 279/07.09.2011 г. по гр. дело № 1384/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и разд. ІV и V (и мотивите към тях) от ППВС № 1/12.11.1974 г.), а също така са изведени при точно приложение на материалния закон – на разпоредбите на чл. 59, ал. 9, във вр. с ал. 3 и, ал. 4 от СК, които са ясни и детайлни, поради което (и при съществуващата задължителна практика на ВКС) няма необходимост от тяхното тълкуване – в аспекта на третия изведен от жалбоподателката материалноправен въпрос – чрез постановяване на ново решение по реда на чл. 290 от ГПК по този въпрос. С оглед на това, не е налице и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 106/03.05.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 113/2012 г. на С. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.