О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 170 ,
гр. София , 22. 02. 2010 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети февруари , две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Василка Илиева
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 1283/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
К. К. К. и Г. Б. К. , представлявани от адвокат В са подали касационна жалба срещу решение № 180 от 13.03.2009 г. на Окръжен съд, гр. С. по гр.д. № 1* от 2008 г., с което е оставено в сила решение № 251 от 27.10.2008 г. по гр.д. № 388 от 2007 г. по описа на С. районен съд. В касационната жалба са бланкетно са инвокирани оплаквания за нарушения , предвидени в чл.281, т.3 ГПК .
В изложението се подържа, че следва да се допусне касационно обжалване на решението в трите хипотези на чл.280, ал.1 ГПК. Обосновката обаче касае неправилност на решението , като отново се сочат нарушения на процесуалния и материален закон. От анализа съдът стига до извода, че касаторите считат , че в отклонение от съдебната практика въззивният съд се е произнесъл по въпроса за оригинерно придобиване на съсобствен имот. Представя решения.
Ответниците Г. Б. В. и Г. Б. Г. не са депозирали отговор , в който да излагат съображения по жалбата.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че касираното въззивно решение не следва да се допусне до касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 ГПК по поставеният материално правен въпрос.
Софийския окръжен съд, споделяйки изводите на първостепенният съд е допуснал делба на имота, останал в наследство от покойния съпруг и баща на страните Б/у-ние № 0* от 13.06.2005 г./ , б. ж. на гр. С., починал на 25.10.1997 г. , представляващ жилище , намиращо се в жилищната сграда в гр. С., ул.”Б” , № 4, ет.2 , с идентификатор 65231.908.196.1.2., като сградата е с идентификатор № 6* построена в поземлен имот с идентификатор № 6* с площ за мястото от 364, 00 кв.м. при равни квоти съгласно чл.5, ал.1 ЗН вр. с чл.9, ал.1 ЗН. Отчетено е, че дворното място съгласно н.а. № 1* т.01, н.д. № 316 от 1963 г. е било собственост на майката на Б. К. Г. Г. К. , която с н.а. № 1* т.01, н.д. № 279 от 1964 г. е учредила в полза на сина и дъщеря си право на строеж на двуетажна жилищна сграда . С договор за съдебна делба от 26.12.1972 г. по гр.д. № 100 от 1972 г. по описа на С. районен съд, вторият етаж от сградата е бил възложен в дял на Б. К. . В този протокол е определено, че К. следва да издължи на В. К. , първата му съпруга , за уравнение на дяловете сумата 3 500 лв. Борис К. и К. К. са сключили брак през 1982 г. и от сключването му живеят в процесното жилище. При тези данни извода на съда, че е налице съсобственост при равни квоти е съответен на трайната практика по приложението на чл.5, ал.12 и чл.9 от Закона за наследството. Как и кога е станало изплащането на уравнението на дяловете в полза на първата съпруга на покойния К. е ирелевантно за придобиване на собствеността и има само облигационно значение. Капаров е бил изключителен собственик на имота, които е придобит преди брака му с втората съпруга К. Наследството е открито на 25.10.1997 г. , а исковата молба е подадена на 18.06.2007 г. преди изтичането на срока за придобивна давност, предвиден в чл.79, ал.1 ЗС. Ищците не могат да се позоват на кратката давност по чл.79, ал.2 ЗС, тъй като владението не е добросъвестно поради неосъществяване на фактическият състав на чл.69, ал.1 ЗС.
Липсата на основания по чл.280, ал.1 ГПК обуславя извод за недопускане на касационно обжалване на касираното въззивно решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 180 от 13.03.2009 г. на Окръжен съд, гр. С. по гр.д. № 1* от 2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: