О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 170
гр.София 30. 12. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето гражданско отделение в закрито заседание на тридесети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 4311/2008 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решението на П. окръжен съд, постановено под № 243 на 10.07.2008 год. по в.гр.дело № 476/2008 год., с което е оставено в сила решение № 63 от 15.02.2008 год. по гр.дело № 1609/2007 год. по описа на П. районен съд за уважаване на обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Недоволен от решението е касаторът „С”А. със седалище и адрес на управление гр. П., представляван от адвокат Х от САК, който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като навежда основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касация Д. В. Ц. от гр. П. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение за уважаване на обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ намира, че касационната жалба е подадена в срок и е редовна.
Касационно обжалване не следва да се допусне макар разрешеният от въззивният съд въпрос за предварителната закрила на секретар на синдикална организация по чл.333, ал.3 КТ при уволнение на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ да е съществен.
Процесуалните въпроси, за да са съществени следва да се отнесат към правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно решение.
Това е така, защото нормата на чл.344, ал.3 КТ е императивна, а в случая не е спазена от работодателя, поради което съдът отменя уволнението без да се произнася по съществото на спора и чл.188 ГПК/отм./ е неотносим, вкл. с приложената практика на Върховния касационен съд – решение № 1* от 08.11.1999 год. по гр.дело № 814/1999 год. на V гражданско отделение касае чл.218б, б.”в” ГПК/отм./ относно необсъждането на всички доказателства като основание за отмяна на въззивното решение; решение № 220 от 07.03.2005 год. по гр.дело № 482/2004 год. на ІІ търговско отделение е по същия законов текст.
По изложеното относно правилното тълкуване на разпоредбата на чл.333, ал.3 КТ, чл.4 КТ, чл.33 и 49 КТ, § 1, т.6 ДР на КТ има трайно установена съдебна практика и този въпрос няма значение за точното прилагане на закона: представеното решение № 36 от 26.01.1996 год. по ф.дело № 214/1995 год. на V гражданско отделение на Върховния съд относно статута на поделение на синдикална организация по смисъла на чл.113, 119, ал.1, 141, ал.3, чл.114, ал.3 ТЗ, § 4, ал.2 от Устава на КНСБ, § 257 КТ е неотносимо към трудовия спор, същото е и с решение № 1* от 24.11.2000 год. по гр.дело № 108/2000 год. на същото отделение, касаещо приложението на чл.40 ЗЗД; постановеното въззивно решение не е в противоречие с решение № 825 от м.07.1999 год. на гр.дело № 994/1998 год. на ІІІ гражданско отделение относно прилагането на чл.333, ал.3 и § 1, т.6 КТ, решение № 1* от 02.12.2004 год. по гр.дело № 2880/2002 год. на същото отделение касае друга фактическа обстановка, а решение № 1* от 25.01.2006 год. по гр.дело № 1513/2003 год. на ІІІ гражданско отделение при Върховния касационен съд, е относимо към правото на синдикално сдружаване като едно от основните конституционни права, уредено в чл.49, ал.1 от Конституцията на РБългария и във връзка с КТ, но по чл.4, ал.1, чл.328, ал.1, т.2, чл.329, ал.1, чл.333, ал.4 и чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на П. окръжен съд, постановено под № 243 на 10.07.2008 год. по в.гр.дело № 476/2008 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: