ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1702
София, 23.12. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 1290 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат К като процесуален представител на С. А. А. от гр. Р. срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд от 21.ІV.2009г. по в.гр.д. № 119/2009г. Претендират се и разноски.
Ответникът по касационната жалба С. И. К. от гр. Р. не е заявил становище по допускането на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение САС по въззивна жалба само на ищеца е оставил в сила решението на Врачанския окръжен съд от 11. ХІІ.2008г. по гр.д. № 755/2007г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от А. срещу К. иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за разликата над 15000лв. до 30000лв. обезщетение за неимуществени вреди. Съдът е приел, че е причинена от ответника на ищеца средна телесна повреда – “прободна рана на корема, проникваща в коремната кухина, прерязване на средна стена на стомаха”, той е бил в съзнание, имал е силни борки при дишщане и движение, била предприета операция – отваряне на коремната кухина, която е ревизиранана и е поставен тръбен дрен, а кухината е затворена послойно. Не са получени усложнения, оздравителният период протекъл за около 6 месеца, през които ищецът търпял болки. С оглед на тези обстоятелства е направен извод, че обезщетение в присъдения размер – 15000лв. – съответства на вида и характера на причинените вреди, на степента и продължителността на търпените болки.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК като основание за допускане на касационно обжалване се сочи хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Изложени са в тази връзка разбиранията на касатора за понятието “справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД и как то следва да се преценява при всеки отделен случай и разпоредбата да се тълкува, включително и при наличие на празноти, за да се установи точният й разум. Сходните случаи следва да се решават по еднакъв начин. Следва да се съобрази по аналогия Кодекса /наречен Закон/ за застраховането, определящ до 01.І.2010г. размер на неимуществени вреди за всяко събитие при едно пострадало лице обезщетение в размер до 700000лв. РС Горна Оряховица е присъдил неимуществени вреди в размер на 300000лв., което означава, че е излязъл извън рамките на архаичното мислене, съобразявайки закона. Изложени са и съображетния, че членове 280 и 284 от ГПК са вредни текстове, тъй като представляват отказ от право и е нелогично указанията към касаторите да произхождат от институция, постановила обжалваният акт. Конкретният случай касае нарушение на материалноправна норма, поради което не се налага да се подкрепя с решения на ВКС.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение – произнасяне от въззивния съд по съществен за спора по делото въпрос в противоречие със съдебната практика или който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
В изложението си касаторът не е успял да формулира съществен за изхода на спора материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд в противоречие с практиката на съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона. Не представляват такива въпроси релевираните в изложението пространни теоретични съждения за приложението на чл.52 от ЗЗД и за нуждата от тълкуване на разпоредбата, за да се преодолеят празнини в нея чрез аналогия на закона и на правото, без да се сочи в какво се изразяват тези празнини. Въпросите не може да се извличат служебно от касационния съд, тъй като това би било в противоречие с диспозитивното начало в гражданския процес и с правото на защита на противната страна. При това положение липсва основната предвидена в закона /чл.280 ал.1 от ГПК/ предпоставка за допускане на касационно обжалване, което е пречка за преценката за наличие на твърдяните допълнителни критерии по т.2 и т.3 на посочената разпоредба за селекция на касационните жалби.
Освен това, твърдението, че в случая следва да се съобразят по аналогия разпоредбите на Кодекса за застраховането, определящи размерите на минималните застрахователни суми за неимуществени вреди по задължителната застраховка “Гражданска отговорност”, е релевирано за първи път в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, поради което въззивният съд не се е произнасял по такъв въпрос и, респективно, той не може да бъде предмет на касационна проверка с оглед разпоредбата на чл.280 ал.1 от ГПК.
Не представляват въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК и твърденията, че тази разпоредба и чл.284 от ГПК са вредни текстове.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да се допуска.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК на касатора не се следват разноски.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, ГК, 1 състав, от 21.ІV.2009г. по гр.д. № 119/2009г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: