О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1703
София, 23.12. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1623/2009 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. Г процесуален представител на ответниците по исковата молба Д. Ж. М. и М. А. М., и двете от град В., против решение №140/30.9.2008 г. по гр.д. №245/2008 г. по описа на Варненския апелативен съд, г.о.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, свързан с валидността на договор, и въпроса касаещ връщане на задатък в двоен размер, който е от значение за изхода на делото. Застъпва се становище, че е налице общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Твърди се, че е налице и допълнителното условие по т.3 от същата разпоредба – посоченият въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, тъй като в обжалваното решение се развива тезата за нищожност на съществени части от договора, което обаче не води съда до извода за невъзможно изпълнение на целия договор. Изтъква се, че преценката по същество на спора касае произнасяне за наличието на хипотезата на чл.26, ал.4 ЗЗД и се твърди, че съдебната практика по посочената разпоредба е значително противоречива, както и че двете инстанционни решения за диаметрално противоположни. Като пример за противоречива практика се сочи решение №731/23.3.1970 г. по гр.д. №278/1970 г. на ВС, І г.о.
Моли се за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
Ответникът по касация – С. С. С., посредством процесуалния си представител – адв. З, е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и отговора на ответника по касация намира за установено следното:
Изложението не съдържа въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Текстът на същото представлява опит за формулиране на въпроси, което обаче не е сторено от касационния жалбоподател. Общите формулировки, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, свързан с валидността на договор и въпроса касаещ връщането на задатък в двоен размер, както и развиването на тезата за нищожност на съществени части от договора и прилагането на чл.26, ал.4 ЗЗД, не представляват въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Касационният жалбоподател е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпроса от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК
Поради това касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №140/30.9.2008 г. по гр.д. №245/2008 г. по описа на Варненския апелативен съд, г.к., по касационна жалба, вх. №5323/15.12.2008 г., подадена от адв. Г процесуален представител на ответниците по исковата молба Д. Ж. М. и М. А. М., и двете от град В..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: