ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1709
София, 28.12. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.ТАШЕВА гр. дело № 1266 по описа за 2009г.
и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Т като процесуален представител на В. С. Д. от София срещу въззивното решение на Пловдивския апелативен съд от 13.ІV.2009г. по в.гр.д. № 839/2008г.
Ответникът по касационната жалба Л. Т. Б. от София е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Пловдивският апелативен съд е оставил в сила решението на Пловдивския окръжен съд от 30.V.2008г. по гр.д. № 2997/2006г., с което е отхвърлен предявеният от Д. срещу Б. иск с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения на 14.ІІ.2005г. между ищеца и А. К. Ч. , чийто законен наследник е ответника, договор за покупко-продажба на недвижим имот в гр. П., подробно описан. Въззивният съд е приел, че ответникът не е материалноправно легитимиран по иска. Смъртта на продавачката е настъпила на 28.VІІ.2006г., което е преди изтичане на крайния срок за сключване на окончателния договор. Със саморъчно завещание от 31. Х.2001г. тя е завещала отделни парични суми и вещи на различни лица, а цялото останало имущество, включително процесният недвижим имот – на Американския университет в Благоевград. Завещанието е обявено на 24.VІІІ.2006г., а е прието под опис от СНЦ “А” на 13.VІІІ.2008г. С оглед на това Б. е изключен като наследник по закон на починалата, а и той в настоящото производство е заявил, че не е приел наследството й и не оспорва завещанието. Като неоснователен е оценен доводът на ищеца за последиците в случая на вписването на исковата молба. Действително то предхожда приемането на наследството по опис. Но тъй като по силата на чл.48 от ЗН приемането произвежда действие от откриването на наследството, вписването на исковата молба не изключва началният момент на действието на завещанието – моментът на откриване на наследството, поради което вписването не може да се противопостави на акта на приемането, нито да изключи действието на завещанието. Настъпило е наследствено правоприемство в лицето на Американския университет и приемането му от него след завеждането на делото не представлява прехвърляне на спорното право по смисъла на чл.121 от ГПК /отм/. Освен това ? ид.част от процесния имот е била собственост на брата на Ч. , починал неженен през 1999г. Тя, обаче, не го е наследила, тъй като негов универсален наследник по завещание е А. В. – К. , продала наследството си на Американския университет с договор от 19. Х.2006г.
В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочат хипотезите на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК. Въззивният съд се произнесъл по въпроса за противопоставимостта на вписването на исковата молба срещу наследник по закон по отношение на приобретател на наследство по завещание, но обявено и прието след вписването. В случая приоритет има вписаната искова молба с оглед разпоредбите на чл.114 б “б” и чл.112 б. “и” от ЗС, който не е зачетен. Нарушена е и нормата на чл.41 ал.1 от ЗН – че отчуждението изцяло или отчасти на една завещана вещ отменя завета относно това, което е отчуждено. Завещателката приживе с предварителния договор дефакто е отчуждила процесния имот и завещанието в тази част следва да се счита отменено, поради което искът е предявен правилно спрямо наследника по закон. засягащвъпросът /неизрично формулиран/ относно наложеното дисциплинарно наказание е разрешен в противоречие със закона и с практиката на съдилищата. Налице е противоречие с решенията на състави на ВКС и ВС по гр.д. № 1072/2005г. – ІV ГО и № 4746/1956г. ІV ГО. Казусът за срока за приемане на наследството по опис и съпоставянето на сроковете и вписванията на актовете с оглед противопоставимост на правата на трети лица има значение за развитие на правото с оглед липсата на съдебна практика.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение само по релевирания в изложението въпрос за противопоставимостта на вписването на исковата молба по отношение на приобретател на наследство по завещание, прието по опис след вписването. Това е така, тъй като по този въпрос на настоящия състав не е известна съдебна практика. Следва да се отбележи, че представените решения на състави на ВС и ВКС не обуславят основанието за допускане на касационно обжалване по посочения въпрос по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК с оглед произнасянето по тях въз основа на различна от приетата за установена в разглеждания случай фактическа обстановка, а с решението по гр.д. № 4746/1956г. – и по приложението на чл.121 от ГПК /отм./, какъвто въпрос не се сочи като основание за допускане на касационното обжалване.
Не са налице предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпросите за приложението на чл.41 ал.1 от ЗН и относно сроковете за приемане на наследство по опис и съпоставяне на сроковете, тъй като по такива въпроси няма произнасяне от въззивния съд в атакуваното решение, а вторият въпрос не е и сред основанията за касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд, първи състав, от 13.ІV.2009г. по гр.д. № 839/2008г. УКАЗВА на В. С. Д. в едноседмичен срок да внесе по сметката на ВКС на РБ 13308лв. държавна такса /по чл.18 ал.2 т.2 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, във вр. с чл.71 ал.1 и чл.69 ал.1 т.4 и т.2 от ГПК/, както и че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще му бъде върната.
След внасянето на държавна такса делото да се докладва на Председателя на ІV ГО за насрочването му в о.с.з.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: