5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 171
гр. София, 30.05.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 548/2018 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от адв.К.П. – пълномощник на К. Г. П. против решение № 7328/03.11.2017 г.,постановено по в.гр.д.№ 5299/2017 г. по описа на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение № 54134/06.03.2017 г. по гр.д.№ 20857/2016 г. по описа на Софийски Районен съд , с което са отхвърлени предявените от К. Г. П. против [фирма],със седалище и адрес на управление-гр.София обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 КТ вр.чл.225,ал.1 КТ,чл.128,т.2 КТ и чл.215 КТ.
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на атакуваното решение поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280, ал. 1,т.1 – т.3 ГПК във връзка със следните въпроси: 1.Допустимо ли е работодателят да прекрати трудовото правоотношение с работник,който не е отговарял на въведените към момента на сключването на трудовия договор изисквания за образование и квалификация,като работодателят е знаел това ; 2.При промяна на изискванията за образование и квалификация за заемане на определена длъжност,работодателят на основание чл.328,ал.1,т.11 КТ ли следва да прекрати договора с неотговарящия на тях служител или на основание чл.328,ал.1,т.6 КТ ; 3.Следва ли съдът да обсъди всички обстоятелства по делото,да извърши преценка на достоверността и доказателствената сила на всяко от доказателствата,съпоставяйки ги в тяхната взаимна връзка,обусловеност и зависимост; 4. Следва ли съдът да разгледа приобщени по делото документи на чужд език и длъжен ли е да даде указания на страната и възможност да ги предостави в превод на български език ; 5.Добросъвестно ли е изискването на повторни обяснения по чл.193 КТ по въпроси,на които е отговорено или на такива,които очевидно не са дисциплинарни нарушения.Злоупотреба с право от страна на работодателя ли е изискването на множество обяснения в кратък срок и последващо прекратяване на трудовия договор на друго основание ; 6.Представлява ли нарушение на чл.8,ал.1 и ал.3 КТ изменението на длъжностната характеристика само на един от служителите на напълно идентични работни позиции.Такова изменение следва ли да се квалифицира като заобикаляне на изискването за подбор; 7.Налице ли е злоупотреба с право при прекратяването на трудов договор,поради изменени изисквания за образование и квалификация за длъжността,ако новите изисквания не са продиктувани от конкретни нужди на работодателя и чия е доказателствената тежест за установяване на необходимостта от тази промяна. Сочи въпросите да са разрешени в противоречие с решения на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация – [фирма] , подаден чрез адв. Я. Я. в качеството му на процесуален представител, в който се поддържа, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване, а по същество подадената жалба е неоснователна.Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба е подаденa от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване с оглед предмета на исковете и е процесуално допустима.
За да постанови атакуваното решение въззивният съд е приел,че първоинстанционния съд е постановил решението си при напълно изяснена фактическа обстановки , при подробни и законосъобразни мотиви и на основание чл.272 ГПК е препратил към тях.Посочил е,че заповедта за уволнение е мотивирана, тъй като в нея са посочени променените изисквания за заемане на длъжността, и че са налице предпоставките на чл.328, т.6 КТ, тъй като изискванията относно вида на образованието и квалификацията са променени след сключване на договора.Като допълнителен аргумент е посочил, че за законността на уволнението на това основание е без значение кога са въведени изискванията.По отношение на доводът за злоупотреба с право от работодателя съдът е приел, че с оглед вменените на ищеца с длъжностната характеристика задължения въведеното изискване за висше образование степен магистър и квалификация инженер не съставлява злоупотреба с право, тъй като промяната не е самоцелна, а съответства на изискванията за длъжността предвид трудовите й функции.Съдът е приел възражението на ищеца, че работодателят не му е дал срок да представи доказателства за притежаваното от него образование, нито да изложи възраженията си, за неоснователно , тъй като липсват разпоредби в КТ, които да вменяват такова задължение на работодателя при уволнение на процесното основание, а и ищецът не е въвел твърдение,че притежава образование и квалификация, съответстващи на променените изисквания.Освен това няма и законово задължение за мотивиране на заповедта за уволнение по чл.328, ал.1, т.6 КТ – въпросите дали изискванията за заемане на длъжността са изменени и отговаря ли уволненият работник на същите са предмет на проверка в трудовия спор за незаконност на уволнението.Посочил е,че заповедта е мотивирана, тъй като в нея са посочени новите изисквания за вид и степен на изискуемото образование /висше-степен магистър/ и за квалификацията /инженер/, както и обстоятелството, че ищецът не отговаря и на двете изисквания, тъй като има висше образование степен бакалавър и специалност „Спорт“. Преценката на работодателя за промяна на изискванията за заемане на длъжността, когато същите не са предвидени в нормативен акт, е по целесъобразност и съдът не е компетентен да я контролира ако няма данни за злоупотреба с права.Позовавайки се на трайната съдебна практика е приел,че такава злоупотреба е налице, ако въведените нови изисквания нямат връзка с характера на работата на изпълняваната длъжност и са фрапиращо несъответни с трудовите функции на длъжността или когато от обстоятелствата е ясно, че промяната има за единствена цел уволнението на работника или служителя.Приел е,че с оглед основните трудови задължения на заемащия длъжността „сервизен техник“-ремонт, монтаж, демонтаж на промишлени принтери и свързаните с това допълнителни дейности; разчитане и ползване техническата документация за машините; даване на инструкции и техническа информация на клиентите по телефона и обучаването им за работа с продуктите на фирмата, както и необходимостта от познаване реда и изискванията за извършване на ремонт на ел.инсталации и машини, въведените нови изисквания за образователна степен магистър и за квалификация инженер не са преднамерени, както твърди ищеца, а са свързани с естеството на извършваната работа и целят по-качественото й изпълнение.За недоказано е прието твърдението на ищеца, че уволнението му на процесното основание се дължи на неуспешни предходни опити за дисциплинарното му уволнение,тъй като,като е изискал обяснения от ищеца за описани в докладните записки на ръководителя на „Сервизен отдел“ дисциплинарни нарушения, управителят на дружеството е упражнил предоставената му от закона дисциплинарна власт,още повече,че липсват доказателства, че е злоупотребил с това свое правомощие.Ирелевантно за законността на уволнението е обстоятелството, че не са променени другите изисквания за заемане на процесната длъжност, нито длъжностните характеристики за лицата, заемащи други длъжности.Ищецът не е провел пълно доказване на твърдението, че е бил командирован в чужбина през процесния период, респ. че ответникът му дължи възнаграждение за дневни пари по смисъла на чл.215, ал.1 КТ.Недоказан е и искът по чл.128,т.2 КТ.
С разпореждане от 25.01.2018 на Председателя на ВКС образуваното тълк.д. № 4 от 2017 г. по описа на ОСГК на ВКС и образуваното тълк.д. № 5 от 2017 г. по описа на ОСГК са обединени в едно тълк.д. под № 4 от 2017 г. на ОСГК по въпросите: 1. „Налице ли е основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ за прекратяване на трудовия договор, ако работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълнение на длъжността: А. Когато при сключването на трудовия договор изискванията за образование или професионална квалификация са били въведени от работодателя; Б. Когато при сключването на трудовия договор изискванията за образование или професионална квалификация са били нормативно установени.“ и 2. „Промяната на кои изисквания за заемане на длъжността след сключване на трудовия договор са основание за прекратяването му на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ – всички изисквания или не се включват тези за промяна на образованието и професионалната квалификация“. Поставените под №№ 1,2 и 7 въпроси в изложението се припокрива с предмета на тълк.д. № 4/2017г. на ОСГК на ВКС,а даването на задължително тълкуване по въпросите, предмет на тълк.д. № 4/2017 г. би било от значение за правилността на въззивното решение, в случай че бъде допуснато до касационна проверка. Това е основание по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на настоящото производство до приемане на тълкувателно решение по посоченото дело.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по гр.д. № 548/2018 г. по описа на ВКС, ІV г.о. до приемане на тълкувателно решение по тълк. д. № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Определението може да се обжалва пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: