4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 171
С., 22.03.2011 година
Върховен касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, в закрито заседание на шестнадесети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 750/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. И. Ш. от[населено място] срещу решение № 32 от 09.04.2010 г. по в. т. д. № 186/2009 г. на В. апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Д. окръжен съд решение № 93 от 18.02.2009 г. по т. д. № 1/2008 г. С първоинстанционния акт, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, е прогласена нищожността на сключения между Д. И. Ш. от[населено място] и [фирма],[населено място] договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 193, том І, дело № 53/2004 г., като е постановена отмяна на същия.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, като излага подробни съображения срещу извода на съда за липса на съгласие за сключването на процесната сделка. Оплакванията му се отнасят до извършената от решаващия състав преценка за истинността на представените по делото копия от протокол от Общото събрание на съдружниците в [фирма],[населено място] от 16.01.2004 г., която, според касатора, не е съобразена със заключението на изслушаната в първоинстанционното производство графическа експертиза.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационното обжалване се поддържа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – противоречие в практиката на съдилищата. Като релевантен за делото е посочен въпросът: „чл. 26, ал. 2, пр. 2 вр. чл. 42, ал. 2 ЗЗД – прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба от управител на ООД при липса на съгласие на компетентния за това орган – общо събрание на съдружниците на ООД, продавач на имота – чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ”. В подкрепа на заявеното основание касаторът е представил четири съдебни решения – две първоинстанционни и две въззивни.
Ответникът по касация – [фирма] /в несъстоятелност/,[населено място], [община] – не заявява становище по допускане на касационното обжалване. В представения по делото писмен отговор по чл. 287 ГПК синдикът на дружеството е изложил доводи за неоснователност на касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и заявените от страните становища, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е прогласена нищожността на сключения между Д. И. Ш. от[населено място] и [фирма],[населено място] договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 193, том І, дело № 53/2004 г., въззивният съд е приел, че сделката е извършена без да е изпълнено императивното изискване на чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ – взето изрично решение на Общото събрание на съдружниците в търговското дружество-продавач за разпореждане с имота в полза на купувача Д. И. Ш.. При изграждането на правните си изводи решаващият състав е отчел факта, че по делото са представени копия на два нотариално заверени преписи от протокол на Общото събрание на съдружниците в [фирма], проведено на 16.01.2004 г., обективиращ взето решение за продажба на процесния имот, различаващи се помежду си по това, че в протокола, заверен от помощник-нотариус К. К. на 04.02.2004 г., липсва изрично посочване на купувач на имота, а протоколът, заверен от нотариус С. С. на 16.01.2004 г., съдържа изрично посочване на купувач – [фирма],[населено място]. Във връзка с преценката относно истинността на двата преписа, въззивният съд е съобразил, че страните не са представили оригинала на протокола от 16.01.2004 г., от който са направени представените по делото две ксерокопия и че единственият оригинал на този протокол се намира по дознание № 6/2004 г. В тази насока е отчетено установеното от заключението на графическата експертиза обстоятелство, че нито един от представените по делото преписи от протоколи не е идентичен с оригинала, намиращ се по дознанието. Докато обаче между оригиналния протокол и протокола, заверен от нотариус С. С., несъответствията са само технически – в пространственото разположение на отделни букви, думи, ръкописни текстове и подписи, то несъответствието между оригинала по дознанието и протокола, заверен от помощник-нотариус К. К. е и в съдържанието – в последния липсва посочването на [фирма] като купувач на имота. С оглед на това, въззивният съд е приел, че не съществува оригинален протокол от Общото събрание на съдружниците от 16.01.2004 г., в който преценката, на кого да бъде продаден имотът на търговското дружество, е предоставена на неговия управител и че съществува оригинален протокол /този по дознание № 6/2004 г./, в който Общото събрание на дружеството-продавач е взело решение имотът да бъде продаден на точно определен купувач – [фирма]. По този начин е обоснован и крайният извод на въззивната инстанция за нарушение на разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ, имащо за последица нищожност на атакуваната сделка.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато. Поставеният от касатора материалноправен въпрос не може да бъде определен като обуславящ изхода на делото съобразно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Въпросът, с който се аргументира допускането на касационното обжалване, трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая, всички съображения на касатора са относими изцяло към преценката, която въззивната инстанция е извършила на събраните по делото доказателства, т. е. към въпрос, който подлежи на обсъждане в самото касационно производство, но е неотносим към неговото допускане.
Отделно от това, въззивното решение не би могло да бъде допуснато до касационен контрол, тъй като не е доказано и твърдяното от касатора конкретно основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – противоречие в практиката по поставения материалноправен въпрос. Доколкото представените с касационната жалба четири съдебни решения не съдържат отбелязване за влизането им сила, същите не представляват „практика на съдилищата” по смисъла на т. 3 от цитираното по-горе тълкувателно решение и поради това не следва да бъдат преценявани във връзка с поддържаното основание.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 32 от 09.04.2010 г. по в. т. д. № 186/2009 г. на В. апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: