3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№171
Гр.София, 27.02.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 599 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на , [населено място] срещу решение № 380/07.03.2012г., постановено по т.д.№ 2908/11г. от Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение от 18.07.2011г. по т.д.№ 52/11г. на Монтанския окръжен съд в частта за определяне на началната дата на неплатежоспособност на [фирма], [населено място].
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата.Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е изследвал показателите за ликвидност, финансова автономност е обръщаемост на краткосрочните материални активи, както и финансовите резултати на дружеството за периода 2004г. – 31.12.2010г. Приел, че неплатежоспособността е свързана с обективната невъзможност на длъжника да изпълни изискуеми парични задължения, но когато тя представлява трайно състояние. В случая, са констатирани положителни финансови резултати за 2004г., 2005г., 2006г. и 2008г. Началната дата на неплатежоспособността е определена на 30.12.2010г., когато е направено последното плащане от дружеството в период на трайна невъзможност да се посрещат изискуемите парични задължения.
Според касатора въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС относно определяне на началната дата на неплатежоспособност. Сочи решения на ВКС, постановени при действието на ГПК /отм./.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
По въпроса за определяне на началната дата на неплатежоспособност ВКС се е произнесъл по реда на чл.290 ГПК в: Решение № 33/07.09.2010г. по т.д.№ 915/09г. на ІІ т.о., Решение № 115/25.06.2010г. по т.д.№ 169/10г. на ІІ т.о., Решение № 90/20.07.2012г. по т.д.№ 1152/11г. на І т.о., Решение № 44/04.07.2012г. по т.д.№ 983/11 г. на І т.о. Даденото разрешение е, че началната дата на неплатежоспособност се определя не съобразно конкретно извършено или неизвършено плащане по вземане на отделен кредитор, а чрез установяване доколко спирането на плащанията представлява израз на общото икономическо състояние на длъжника. Прието е, че не е нужно да се изследва икономическото състояние на длъжника към всяка едно от спиранията на плащанията, а трябва да се установи кое от тях е израз на това трайно обективно състояние на невъзможност на длъжника да погасява задълженията си съгласно чл.608 ТЗ, тъй като спирането на плащанията е правно релевантно за несъстоятелността, само ако е последица от трайната, обективна невъзможност на търговеца да изпълнява задълженията си. В този смисъл, въззивният съд е изследвал икономическото състояние на длъжника и е съпоставил изчислените показатели със спирането на плащанията, като е изложил подробна аргументация за съобразяване на критериите за определяне на началната дата на неплатежоспособност според практиката на ВКС. Конкретната преценка на фактите по делото е част от решаващата дейност на съда по същество и подлежи на проверка в производството по селектиране на касационните жалби.
Право на разноски за производството има ответникът не са представени доказателства, че уговореното адвокатско възнаграждение е платено, поради което не се присъжда.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 380/07.03.2012г., постановено по т.д.№ 2908/11г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.