2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 171
София, 19.03.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 470/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Г. Т. – синдик на [фирма] /в несъстоятелност/ – [населено място], срещу решение № 196 от 08.02.2012 г., постановено по т. д. № 173/2011 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав. С посоченото решение е оставено в сила решение от 14.10.2010 г. по т. д. № 961/2007 г. на Софийски градски съд, VІ-4 състав, в обжалваната пред въззивната инстанция част, с която е отхвърлен предявеният от синдика на [фирма] /н./ против [фирма] /н./ и [фирма] иск с правно основание чл.646, ал.2, т.4 ТЗ /ред. преди ЗИДТЗ, обн. в ДВ бр.20/2013 г./ за обявяване за нищожен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма] /н./ на договор от 30.06.2003 г., сключен между ответниците във формата на нотариален акт № 73, т.ІІ, рег. № 7111, дело № 242/2003 г. на нотариус И. Д. с рег. № 093.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост, нарушения на материалния закон – чл.646, ал.2, т.4 ТЗ, и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Навеждат се оплаквания, че с оглед различното естество на насрещните престации по договора въззивният съд неправилно е приел, че те са еквивалентни по стойност към релевантния за спора момент – този на сключване на договора, и в нарушение на чл.188 ГПК /отм./ не е обсъдил доводите на ищеца за неопределеност по вид и стойност на насрещната престация на [фирма]. Излагат се и съображения за необоснованост и незаконосъобразност на изводите относно доказателствената стойност на документите – заменителна таблица от 10.09.2003 г. и приемо – предавателен протокол от 30.12.2004 г., въз основа на които е извършена оценката на дължимата от [фирма] престация.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като значими за изхода на делото са формулирани въпросите : 1. Към кой момент се определя еквивалентността и се извършва оценка на двете престации при предявен от синдика иск по чл.646, ал.2, т.4 ТЗ – въз основа на договореното между страните към датата на подписване на нотариалния акт за сделката или за насрещната за длъжника престация важи момента на изпълнението; 2. Има ли значение за еквивалентността на престациите характерът на насрещната престация – парична или вземане; 3. Следва ли измененията и допълненията на престациите по договор, подписан във формата на нотариален акт, представляващ търговска сделка за двете страни, да се извършат във формата на нотариален акт. Допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдения за противоречива практика на съдилищата по поставените въпроси, за доказването на която е представено решение от 07.04.2008 г. по т. д. № 972/2007 г. на Софийски градски съд, оставено в сила с решение № 363 от 23.04.2009 г. по т. д. № 1653/2008 г. на Софийски апелативен съд /недопуснато до касационно обжалване с определение № 115/01.03.2010 г. по т. д. № 913/2009 г. на ВКС, ІІ т. о./.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], е депозирал писмен отговор по чл.287 ГПК, в който изразява становище за неоснователност на искането за допускане на касационното обжалване и на самата касационна жалба.
Ответникът по касация [фирма] /н./ – [населено място], не заявява становище по жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Синдикът на [фирма] /н./ – Е. Т., е предявила против [фирма] /н./ и [фирма] иск с правно основание чл.646, ал.2, т.4 ТЗ /ред. преди изменението, обн. в ДВ бр.20/2013 г./, с който е поискала да се обяви за нищожен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма] /н./ сключеният между двамата ответници, след началната дата на неплатежоспособност на длъжника [фирма] /н./, договор от 30.06.2003 г. във формата на нотариален акт № 73/2003 г. Искът е основан на твърдения, че договорът, с който несъстоятелният длъжник е прехвърлил на [фирма] изграден в груб строеж магазин № 1в, намиращ се в жилищна сграда в [населено място], построена върху дворно място на [улица], [улица] и [улица], заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, срещу поето от [фирма] задължение да изпълни довършителни работи в обекти на прехвърлителя до размер на 10 500 лв., уврежда кредиторите на длъжника, тъй като даденото по договора надхвърля значително по стойност полученото. В хода на процеса от страна на синдика са поддържани доводи, че уговорените в договора насрещни престации не са еквивалентни с оглед начина на остойностяване на дължимата от [фирма] престация – от 0 до 10 500 лв., изключващ нейната определеност към момента на сключване на договора, както и че подписаната впоследствие заменителна таблица от 10.09.2003 г., с която страните са конкретизирали вида и стойността на подлежащите на изпълнение от довършителни работи, не е изготвена в изискуемата от чл.18 ЗЗД нотариална форма и не може да замести липсващото в договора съгласие за стойността на тези престация.
Първоинстанционният съд се е произнесъл с решение за отхвърляне на иска, което е оставено в сила от въззивния съд. За да потвърди решението на Софийски градски съд, Софийски апелативен съд е приел, че не е осъществен един от елементите от фактическия състав на чл.646, ал.2, т.4 ТЗ, а именно – даденото от несъстоятелния длъжник по сключения на 30.06.2003 г. договор да надхвърля значително по стойност насрещната престация на приобретателя на правото на собственост. Въззивният съд е посочил, че оценката на престациите под режим на чл.646, ал.2, т.4 ТЗ следва да бъде извършена към един и същ момент – този на сключване на договора. Като е взел предвид установената чрез заключението на съдебно – техническата експертиза действителна стойност /средна пазарна цена/ на прехвърления от длъжника имот към 30.06.2003 г. – 10 674 лв. без ДДС, и стойността на дължимите от втория ответник довършителни работи, конкретизирани по вид и цена в подписаната от страните заменителна таблица – количествено стойностна сметка от 10.09.2003 г., съставът на Софийски апелативен съд е преценил, че стойността на имота не надвишава стойността на насрещната непарична престация, поради което е направил извод, че договорът не може да бъде обявен за нищожен спрямо кредиторите на несъстоятелността на [фирма] /н./ на релевираното основание – чл.646, ал.2, т.4 ТЗ. Възприемането на заменителната таблица като част от съдържанието на договора е мотивирано със съображения, че чрез нея договарящите страни са индивидуализирали и уточнили непаричната престация на приобретателя на правото на собственост, без да променят по същество нейния характер.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Първите два въпроса в изложението са от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, предвид изричното произнасяне на въззивния съд относно момента, към който следва да се преценява еквивалентността на насрещните престации при сделка под режим на чл.646, ал.2, т.4 ТЗ в случаите, когато получената от длъжника престация е с непаричен характер. Въпреки наличието на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, касационно обжалване по тези въпроси не може да се допусне на поддържаното от касатора основание – чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като по тях е формирана задължителна практика на ВКС, с която са преодолени противоречията в практиката на долустоящите съдилища по приложението на чл.646, ал.2, т.4 ТЗ. В постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 111 от 02.11.2011 г. по т. д. № 893/2010 г. на ВКС, І т. о., е прието, че оценката на насрещните престации /и в случаите, когато една от тях е непарична и съставлява задължение за извършване на довършителни строително – ремонтни работи/ по сделка, подчинена на чл.646, ал.2, т.4 ТЗ, се извършва към момента на сключване на сделката; Когато сделката съставлява възмездно разпореждане с недвижим имот от длъжника – това е моментът, в който се поражда вещно – прехвърлителното й действие. За да отхвърли иска по чл.646, ал.2, т.4 ТЗ, въззивният съд е приел, че остойностени към момента на сключване на договора, дължимата от длъжника престация /недвижим имот/ и насрещната престация на ответника [фирма] /строително – ремонтни работи/ са еквивалентни, което означава, че обжалваното решение е съобразено със задължителната практика на ВКС по чл.290 ГПК. Правилността на изводите, че двете престации са равностойни, не подлежи на проверка в стадия на производството по чл.288 ГПК, съгласно указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поради което евентуалната им необоснованост не може да послужи като общо основание за достъп до касация.
Третият въпрос в изложението – за формата на уговорките, с които страните по договор, сключен във формата на нотариален акт, изменят или допълват първоначално договорените престации, е извън приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Въпросът е поставен във връзка с довода на синдика, че заменителната таблица от 10.09.2003 г. за конкретизиране на видовете и стойността на подлежащите на извършване от [фирма] довършителни работи е лишена от правни последици, тъй като е изготвена в обикновена писмена форма, а не във формата, в която е сключен договорът – нотариален акт. Видно от мотивите към обжалваното решение, въззивният съд е приел, че чрез заменителната таблица страните само са индивидуализирали и уточнили насрещната престация на приобретателя на недвижимия имот, без да изменят нейния характер, т. е. че тя не съдържа уговорки за изменение и/или допълнение на престацията. При този извод въпросът за формата на уговорките за изменение или допълнение на престации, уговорени със сключен в нотариална форма договор, няма отношение към решаващите съображения за отхвърляне на иска по чл.646, ал.2, т.4 ТЗ и с оглед на това не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК.
Дори да се приеме, че позоваването на заменителната таблица е достатъчно да обоснове значимост на въпроса за изхода на делото, касационно обжалване не може да се допусне поради недоказаност на специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК допълнителна предпоставка. В представеното с касационната жалба решение от 07.04.2008 г. по т. д. № 972/2007 г. на Софийски градски съд и в потвърждаващото го решение№ 363 от 23.04.2009 г. по т. д. № 1653/2008 г. на Софийски апелативен съд не е обсъждано в каква форма – обикновена писмена или нотариална, следва да бъдат обективирани уговорките на страните за изменение и допълване на престации, уговорени в нотариален акт. След като въпросът не е обсъждан в решенията, те не могат да се разглеждат като източник на противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Разноски не следва да се присъждат на ответника по касация, независимо от изхода на производството по чл.288 ГПК, тъй като не са претендирани.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 196 от 08.02.2012 г., постановено по т. д. № 173/2011 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :