О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 171
[населено място], 26.07.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №2378 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба на [фирма], [населено място], с която дружеството моли да се допълни определение №556 от 21.06.2016г. по т.д. №2378/2015г. по описа на Върховния касационен съд, ТК, I т.о., в частта за разноските, като му бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3384 лева, с ДДС.
Ответникът [фирма] поддържа, че молбата следва да се остави без разглеждане като просрочена. Излага доводи, че липсват доказателства за заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение, тъй като представеното от молителя платежно нареждане не доказва постъпването на сумата по сметка на кредитора. Евентуално прави възражение за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение констатира следното:
С определение №556 от 21.06.2016г. по т.д. №2378/2015г. по описа на Върховния касационен съд, ТК, I т.о, не е допуснато касационно обжалване на решение №802 от 24.04.2015г. по в.гр.д. №435/2015г. на Варненски окръжен съд.
Видно от представените от [фирма] с молба от 23.03.2017г. писмени доказателства – копие от товарителница и разпечатка от електронната система на куриерска служба [фирма], молбата по чл.248 от ГПК е подадена чрез куриер на 21.07.2016г. Следователно молбата за допълване на определението в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248 ал.1 от ГПК и следва да бъде разгледана по същество.
Предвид изхода на касационното производство на ответника по касация [фирма], [населено място], следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, доколкото същият е представляван в касационното производство от адвокат, който е депозирал писмен отговор на касационната жалба. С отговора на касационната жалба е направено своевременно искане за присъждане на разноски, като са представени доказателства за тяхното реално извършване – договор за правна защита и съдействие №5130/26.06.2015г., два броя пълномощни и платежно нареждане от 03.07.2015г., с което [фирма], [населено място], е превело по сметка на адвокатско дружество „В., Ж. и партньори“ сумата от 3384 лева. Действително съгласно разпоредбата на чл.305 от ТЗ когато плащането се извършва чрез задължаване и /или заверяване на сметка, то се смята за завършено със заверяване сметката на кредитора. В случая превеждането на сумата по банков път е доказано с представеното платежно нареждане, а завършването на плащането се установява от изричното признание на адвоката – пълномощник в молбата по чл.248 от ГПК, в качеството му на представител както на страната, така и на самото адвокатско дружество -кредитор по вземането за възнаграждение.
Основателно е възражението на [фирма] за прекомерност на уговореното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 78 ал.5 от ГПК по искане на насрещната страна съдът може да намали размера на адвокатското възнаграждение, ако е прекомерно, като при това съдът не може да присъди по – нисък размер от минимално определения съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Разпоредбата на чл. 78 ал.5 от ГПК задължава съда, при произнасяне по възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, да съобразява единствено фактическата и правна сложност на делото. Преценявайки действителната фактическа и правна сложност на касационното производство, за което е договорено и заплатено възнаграждението от 3384 лв., с ДДС настоящият съдебен състав намира, че същото е прекомерно по смисъла на чл. 78 ал.5 от ГПК. Действително процесуалният представител на ответника по касация е изготвил подробен и мотивиран писмен отговор на касационната жалба, в който е заявил аргументирано становище както по допускането на касационното обжалване, така и по основателността на жалбата. Не е налице обаче особена сложност на самия правен спор, а същевременно уговореният размер на възнаграждението надвишава многократно предвидения в Наредба №1 минимален размер на адвокатското възнаграждение. Съгласно чл.9 ал.3 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнагреждения за изготвяне на отговор на касационната жалба адвокатското възнаграждение е 75% от възнаграждението по чл.7 от наредбата, но не по – малко от 500 лева. Минималното адвокатско възнаграждение в случая се определя на основание чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатското възнаграждение с оглед цената на иска –13 729,52 лева. Следователно минималното възнаграждение за отговор на касационната жалба би възлязло на 75% от сумата 941,88 лева или 706,41 лева. Уговореното възнаграждение в размер, четирикратен на минималния, се явява прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото, поради което същото следва да бъде намалено до размер от 2200 лева, с ДДС.
Поради изложеното молбата по чл.248 от ГПК следва да бъде уважена, като [фирма] бъде осъдено да заплати на [фирма], [населено място], адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 2200 лева, с ДДС съобразно вида на делото и неговата фактическа и правна сложност.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА определение №556 от 21.06.2016г. по т.д. №2378/2015г. на ВКС, ТК, І т.о., като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], с адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], с адрес [населено място], [улица], [жилищен адрес] сумата от 2200 лв. /две хиляди и двеста лева/, адвокатско възнаграждение за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.