О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№171
гр. София, 19.03.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 07 март, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2491/17 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
С касационна жалба от страна на пълномощника на ЗК”О. –клон БЪЛГАРИЯ“К. – [населено място] е обжалвано решение № 1326 от 12.06.2017 г. по в.гр.д. № 5898 /16 на Апелативен съд-С., ГК, с което е потвърдено решение № 6558 от 08.08.2016 г. по гр.д. № 7340/2014 на СГС, В ЧАСТТА, с която касаторът е осъден да заплати на Р. В. П. на основание чл.226 от КЗ/отм./ сумата от 10 000 лева –обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие претърпени телесни увреждания при ПТП, ведно със законната лихва от датата на последното и разноските по водене на делото.
Ответникът по жалбата не изпраща писмен отговор.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че е налице основание за това по чл.280 ал.1, т.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над минималния размер по чл.280 ал.2 от ГПК намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 29.01.2014 г. около 23.00 часа на междуселски път,при движение по банкета като пешеходец ищецът П. е бил блъснат от л.а.“Фолксваген Пасат“ с рег. [рег.номер на МПС] с водач П. Н. П.. Механизмът на ПТП и причинната връзка с настъпилите телесни увреждания: фрактура на дясната подбедреница и разкъсно-контузна рана на главата са установени в комплексното заключение на медицинската и авто-техническа експертизи, допуснати по делото. След наместване на фрактурата в болница и гипсова иммобилизация на крайника, ищецът бил със затруднено движение за три месеца. Понастоящем костите са напълно зараснали и пострадалият се придвижва самостоятелно, като получава болки само при натоварване и промяна на времето.
Лекият автомобил е застрахован срещу риск”Гражданска отговорност” на водач на МПС в ответното застрахователно дружество , който факт е признат за безспорен между страните . На базата на констатациите в заключението на вещото лице по А., съдът е преценил, че при удара, пострадалият се е движил успоредно на пътя, попътно на движението на автомобилите в почистената от сняг част от платното, като в определен момент се е отклонил диагонално наляво. Прието е, че лекият автомобил се е движил със скорост от около 40 км.ч., която се явява несъобразена с конкретната метереологична обстановка –снеговалеж и намалената от него и нощната тъмнина видимост. С оглед изложеното е прието виновно противоправно поведение на водача на МПС в причинна връзка с причиненините увреждания на ищеца като основание за ангажиране на гражданската отговорност на водача на МПС на основание чл.45 ЗЗД, съответно на функционалната отговорност на ответника като застраховател на последната.
От своя страна поведението на пострадалия като пешеходец по банкета на пътя, в неосветен участък, с тъмни дрехи в тъмната част от деноношието и при снеговалеж е преценено като основание да се приеме,че последният е допринесъл за увреждащото ПТП и настъпилите от него вреди за същия до размер на 1/3 .
С оглед всичко изложено, съдът е определил глобално обезщетение за претърпени болки и страдания от страна ищеца в размер на по 15 000 лева и като е отчел конкретното съпричиняване е уважил иска за 10 000 лева, медно със законната лихва , считано от датата на ПТП до окончателното плащане.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят –застраховател сочи три правни въпроса от значение за спора, които обобщено се свеждат до основанието за отговорност на делинквента, съотв. застрахователя на ГО на последния, в случая, когато вредоносният резултат от противоправното поведение би настъпил и при съблюдаване на правилата за движение от страна на водача на МПС и за това как следва да се определи обема на съпричиняването по чл.51 ал.2 ЗЗД и длъжен ли бил съдът да обсъди всички доводи и доказателства във връзка с твърдението на ответника,че е налице случайно деяние, тъй като ПТП би настъпило и при движение със скорост от 20 км.ч. от страна на водача на МПС.Твърди се, че по тези въпроси е налице противоречие на обжалваното решение със задължителна практика на ВКС, посочена от касатора.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
Предвид така очертаните критерии от ВКС, ОСГТК в ТР 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г. за съотносимост и формулировката на правните въпроси от страна на касатора в изложението по чл.284 ал.3, т.1 от ГПК става ясно, че те не отговарят на тях и следователно не са обуславящи изхода на спора. Това е така, доколкото първият въпрос не съответства на изразеното в приетото в първата инстанция заключение на в.л. , според което водачът е имал възможност да забележи пострадалия пешеходец и да реагира като вземе мерки да го предпази , вкл. и да спре, и при скорост 41 -44 км.ч./ а същият е карал с 40 км.ч/, но не го е направил, което е достатъчно за да се приеме виновно и противоправно поведение от негова страна като причина за деликта. По тези съображения не се явява обуславящ и процесуалният въпрос: длъжен ли бил съдът да обсъди всички доводи и доказателства във връзка с твърдението на ответника, че е налице случайно деяние, тъй като ПТП би настъпило и при движение със скорост от 20 км.ч. от страна на водача на МПС, доколкото този въпрос е разгледан и съобразен на база заключението на А.. По отношение на обема на съпричиняването, съдът е съобразил конкретните факти относно поведението на всяка една от страните и връзката с вредоносния резултат.
От изложеното следва, че жалбоподателят не е изложил материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на спора/ т.е. такъв,чийто отговор би повлиял на изхода по спора/, който да се съотнесе към някоя от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК, за да обоснове основание за допускане до касация, поради което и не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1326 от 12.06.2017 г. по в.гр.д. № 5898 /16 на Апелативен съд-С., ГК
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.