Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.3
1013_11_opr288_249zzd.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 171
С., 15.02. 2012 година
Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети февруари две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 1013 /2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Б. Г. срещу въззивно решение от 10.05.2011 г. по въззивно гр.д. № 693 /2011 г. на Варненския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение от 27.10.2011 г. по гр.д. № 13872 / 2010 г. на Варненския районен съд, с което е уважен иск на З. С. С. срещу жалбоподателя с правно основание чл.249,ал.2 ЗЗД – жалбоподателят е осъден да върне на З. С. заетата по договор за заем за послужване от м. май 2009 г. стая от собственото и жилище, което е индивидуализирано в съдебното решение и жалбоподателят е осъден за разноски.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това.
Насрещната страна З. С. оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и искът е неоценяем.
Искът се разглежда по реда на бързото производство.
За да постанови обжалваното решение по жалба на С. Б. Г., въззивният съд е приел, че страните са баба и внук, ищцата е предоставила на своя внук за ползване стаята от своя апартамент и се е преместила да живее в кухнята – единственото друго помещение, страните не са уговорили срок за връщане, след поискване от страна на заемодателя да и върне вещта, внукът заемател е отказал, което не се оспорва от него. Въззивният съд е изложил съображения за неоснователността за оплакването на жалбоподателя, че първоинстанционният съд е нарушил правилото на чл.142,ал.2 ГПК, като не отложил повторно разглеждането на делото, тъй като не са представени никакви доказателства за наличието на пречки за явяването на ответника и процесуалния му представител пред съда в съдебното заседание, за което са били редовно призовани. Съдът е изложил съображения и за неоснователността на доводите на ответника, че договорът е сключен за срок от 5 години и че е възмезден, тъй като съдът е намерил за неоснователни доводите на ответника, че поемането на задължения да изчисти апартамента първоначално и в процеса на ползването, означава възмездност, според съда подобна уговорка би означавала съгласие за привеждане на вещта във вид, годен за ползване и поради това, че не са ангажирани доказателства за твърденията на ответника. За пълнота съдът е отбелязал, че независимо от уговорката за срок, поради правилото на чл.249,ал.1,изр.2-ро ЗЗД според което, ако заемодателят се нуждае от вещта поради непредвиден случай, може да я иска обратно и поради влошените отношения между страните, което е установено с материалите по представено съдебно дело между тях, свидетелстват за това, че съжителството е станало невъзможно.
Жалбоподателят извежда материално-правните въпроси: дали е налице заем за послужване при положение, че между страните не е спорен възмездният характер на правоотношението във връзка с предаването на имота и дали ако заемът за послужване е безвъзмезден договор (според уредбата му), искът не следва да се отхвърли, когато (в спора) се установят възмездни правоотношения.
Въпросите не са обуславящи, доколкото въззивният съд е приел обратното – че сключеният между страните по делото договор представлява заем за послужване, защото е безвъзмезден.
Във връзка с оплакване, че първоинстанционният и въззивният съд са приложили неправилно разпоредбата на чл.142,ал.2 ГПК (отказано е отлагането на делото) жалбоподателят извежда процесуално-правния въпрос дали съдът не е нарушил разпоредбата на чл.142,ал.2 ГПК като не е отложил делото, въпреки са налице кумулативно предвидените предпоставки за това – страната и нейният процесуален представител да не могат да се явят на насроченото съдебно заседание поради непреодолимо препятствие, за който жалбоподателят твърди, че е разрешен в противоречие с посочени съдебни решения :
Въпросът не е обуславящ, тъй като, както обосновано е приел въззивният съд, жалбоподателят не е представил никакви доказателства пред двете инстанции по същество (нито пред районния съд, нито с въззивната жалба и пред въззивния съд), че процесуалният му представител, който е подписал и подал молбата за повторно отлагане на делото, се е намирал в чужбина, както е твърдял, нито че за ответника (жалбоподател) са били налице някакви пречки да се яви на насроченото съдебно заседание, в което районният съд е разгледал делото.
За пълнота следва да се отбележи, и че разрешението на въззивния съд не е в противоречие, а в съответствие с посочените решения по приложението на чл.107,ал.2 ГПК (от 1952 г., отм.): № 843 /29.05.1957 г. по гр.д. № 2392 /1957 г., І г.о. на ВС, № 566 /16.06.2009 г. по гр.д. № 153 /2008 г., ІІІ г.о. на ВКС, № 852 /01.12.2004 г. по гр.д. № 549 /2004 г., І г.о. ; № 681 /14.10.2008 г. по гр..д. № 352 /2008 г., ІІ т.о. на ВКС, в които е отразена трайно установената съдебна практика, че основание за отлагане на делото е само кумулативната невъзможност на страната и нейния процесуален представител да се явят поради внезапно препятствие, което не са могли да отстранят.
Поради изложеното следва да се приеме, че не са осъществени основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване.
С оглед изхода от спора жалбоподателят няма право на разноски, а ответникът в това производство не претендира разноски и не е доказал, че е направил такива, поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 10.05.2011 г. по въззивно гр.д. № 693 /2011 г. на Варненския окръжен съд, г.о..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.