О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 171
София 18.02.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 16 февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 1884/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. И. С. и Ц. Ф. С., двамата от гр. Я., подадена от пълномощника им адв. В, срещу въззивното решение на Ямболския окръжен съд, № 140 от 02.10.2009г. по в.гр.д. № 240/2009г. с което е отменено решението на Ямболския районен съд № 210 от 15.04.2009г. по гр.д. № 1557/2008г. с което е отхвърлен искът по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, предявен от Я. Ж. П. против Д. И. С. и Ц. Ф. С., и вместо това с въззивното решение искът е уважен като е развален сключеният с нот. акт № 109/2002г. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка.
Ответникът по касация Я. Ж. П. от гр. С. в представения писмен отговор моли да не допусне касационно обжалване на въззивната решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани лица, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да уважи иска за разваляне поради неизпълнение на сключения между наследодателя на ищеца – Ж. П. , и ответника Д договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, въззивният съд е приел, че длъжникът не е изпълнявал поетите с договора задължения. Праводателят Ж. П. е бил в тежко здравословно състояние поради заболяване на сърцето, заради наднормено тегло, подагра, бил е трудноподвижен и през периода след сключване на договора до смъртта си се е нуждаел от ежедневно обгрижване. Въз основа на показанията на изслушани по делото свидетели съдът е приел, че от 2002г. до смъртта на П. ответниците не са посещавали дома му, не са се грижели за него, не са му оказвали материална помощ. През 2007г. длъжникът С. напуснал страната без да се интересува от кредитора си, не е присъствал и на погребението му. Липсват данни и втората ответница – съпруга на Д. С. , бракът с която междувременно е бил прекратен, да е полагала грижи, нито дори да е посещавала П. Твърденията на ответника С, че се е грижел за починалия Ж. П. чрез родителите си, както и за заплащана издръжка в размер на 150 лв. месечно през определен период от време, съдът е приел за недоказани. Бащата на С. е починал преди кредитора, а майка му е била с влошено здравословно състояние, не е установено трансформиране на задължението за издръжка в парично. П. е заплащал на трето лице – С. , да се грижи за него като заплаща консумативите за жилището и му купува храна и лекарства.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторите молят да се допусне касационно обжалване на въззивното решение поради допуснато от съда съществено процесуално нарушение – необсъждане на релевантни за делото доказателства, и поради това, че произнасянето на ВКС по настоящия казус е от съществено значение за точното прилагане на материалния закон. Не са формулирали конкретен процесуалноправен или материалноправен въпрос, от значение за делото, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за обсъждане на събраните доказателства. Твърдяното процесуално нарушение, довело според касаторите до необоснованост на съдебния акт, не е основание за допускане на касационно обжалване. Представените съдебни решения не установяват противоречиво решаване от съдилищата на въпроса за основателността на иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Не се установява противоречиво решаване на въпроса за изправността на длъжника по договор за гледане и издръжка от въззивния съд и от ВКС с приложеното решение № 574/88г. ВС, ІІ г.о., с което е прието, че преобразуване в паричен еквивалент на задължението за издръжка и гледане може да се извърши само относно издръжката при временна обективна невъзможност за изпълнение или временно разстройство в отношенията между кредитора и длъжника.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Ямболския окръжен съд. На ответника следва да се присъдят разноските по делото в размер на 1000 лв.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Ямболския окръжен съд, № 140 от 02.10.2009г. по в.гр.д. № 240/2009г.
ОСЪЖДА Д. И. С. и Ц. Ф. С., двамата от гр. Я. да заплатят на Я. Ж. П. от гр. С. сумата 1000 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: