О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 171
София.23.02.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 17 февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 73/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. М. Б. от гр. В., подадена от пълномощника й адв. Е, срещу въззивното решение на Варненския апелативен съд, № 106 от 13.06.2008г. по в.гр.д. № 137/2008г. с което е оставено в сила решение № 1* от 27.11.2006г. по гр.д. № 1152/2005г. на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от С. М. Б. против С. Г. Г. и А. М. Г. иск по чл. 19, ал. 3 СК за обявяване за окончателен сключеният на 31.03.2005г. със С. Г. и на 19.04.2005г. с А. М. предварителен договор за продажба на недвижим имот.
Ответниците по касация С. Г. Г. и А. М. Г., двамата от гр. В., в представения по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор от пълномощника им адв. Б молят решението да се остави в сила.
Върховният касационен съд намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да отхвърли иска по отношение на С. Г. въззивният съд е приел, че същият не е собственик на имота към момента на предявяване на иска. След сключването на 31.03.2005г. на предварителния договор с ищцата, с нот. акт № 27/2005г. ответникът Г. е продал на ответницата А процесния имот – както дворното място, така и построената в него сграда. Сключеният на 19.04.2005г. между ищцата и ответницата А предварителен договор за продажба на същия имот, със същия падеж – 30.05.2005г., съдът не е обявил за окончателен като е приел, че неизправната страна по договора е ищцата С. С нот. покани ответниците са определили на ищцата дати за явяване пред нотариус за сключване на сделката, на които дати ищцата не се е явила, видно от съставените констативни протоколи от нотариуса. В тежест на ищцата е да докаже, че е била изправна страна по сделката, съответно, че ответниците са били неизправната страна, което не е сторено. Напротив, установено е, че продавачът е бил активната страна и с нот. покани и след определения срок за сключване на окончателен договор е изразил готовност да сключи окончателен договор като е дал на два пъти допълнителен срок на ищцата – на 15 и 16.06.2005г.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът С. Б. се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК. Излага съображения, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС – ППВС № 1/1953г., относно приложението на чл. 188 и чл. 189, ал. 2 ГПК /отм./, в противоречие с приложени решения на ВКС относно съдържанието на нот. акт № 27/2005г. и в противоречие с ТР № 33/73г. по въпроса за отбив от цената на имота.
Върховният касационен съд намира, че не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК относно процесуалноправния въпрос за съдържанието на мотивите на въззивния съд. Посоченото от касатора ППВС № 1/53г. за формата и съдържанието на решението и присъдата, е издадено преди въвеждане на триинстанционното производство. Задължителни указания по въпроса за съдържанието на мотивите на въззивното решение са дадени в ТР № 1/2001г. ОСГК на ВКС, т. 19, съгласно което дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата инстанция. При въззивното производство съдът при самостоятелна преценка на събрания фактически и доказателствен материал прави свои фактически и правни изводи по съществото на спора. В случая въззивното решение е съобразено с тези изисквания – то съдържа анализ на събраните по делото доказателства и самостоятелни правни изводи по съществото на спора.
Материалноправният въпрос относно предмета на договора за покупко-продажба, сключен с нот. акт № 27/2005г., не е решен от съда в противоречие с посочената съдебна практика. Решение № 159/91г. по гр.д. № 1656/91г. ВКС, ІV г.о. има за предмет гараж, който не фигурира като предмет на транслативната сделка, поради което съдът е приел, че праводателите са си запазили собствеността върху него. В случая въззивният съд е приел, че предметът на сделката включва и сградата, тъй като съдържанието на нот. акт е за продажба на дворно място „с площ от 491 кв. м, както и всички други подобрения и приращения в имота”, без сградата да е изрично изключена. Приложеното решение № 453/2003г. по гр.д. № 990/2002г. на ВКС, ІІ г.о. също не обосновава извод за противоречие на въззивното решение със съдебната практика, тъй като твърдения за привидност на договора за покупко-продажба, сключен между двамата ответници, не са заявени в инстанциите по същество и съдът не се е произнесъл по такава претенция.
Поставеният в изложението въпрос за отбив от цената също не е предмет на делото. Този въпрос би имал значение при уважаване на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, а в случая искът е отхвърлен. Поради това и приложеното решение № 33/73г. по гр.д. 3/73г. ОСГК на ВС е неотносимо към спора.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд, № 106 от 13.06.2008г. по в.гр.д. № 137/2008г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: