ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1717
София, 29.12. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б. ТАШЕВА гр. д. № 1* по описа за 2009г.
и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат М като процесуален представител на К. С. К. от гр. В. срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд от 29.V.2009г. по в.гр.д. № 9/2009г.
Ответникът по касационната жалба С. М. М. от гр. В. е заел становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение ВОС е оставил в сила решението на ВРС от 02. ХІІ.2008г. по гр.д. № 4467/2007г. в частта, с която Кр. К. е осъдена да заплати на Ст. М. 7086лв., представляващи обезщетение за ползване без основание на собствената на ищеца ? ид.част от апартамент, находящ се в гр. В., за периода 21.V.2002г. – 14.VІІІ.2006г., ведно със законната лихва, както и в частта, с която е прието за недопустимо предявеното от К. срещу М. възражение за прихващане със сумата 7300лв., представляваща част от стойността, с която се е увеличила стойността на процесния имот вследствие извършените подобрения в него, конкретно посочени.
Съдът е приел, че процесният апартамент е придобит от родителите на ответницата К ищецът и К. М. – по време на брака им. Бракът между последните е прекратен с влязло в сила решение от 12.ІІІ.2007г. по гр.д. № 1876/2006г. на ВОС, като с него ползването на семейното жилище – процесният имот – е предоставено на съпругата. Безспорно е, че ответницата е ползвала апартамента през процесния имот. По делото не е установено това ползване тя да осъществява по сключен между нея и майка й договор за заем за послужване. Но дори да се приеме за установено такова обстоятелство, то е непротивопоставимо на ищеца. При това положение ползването на частта на ищеца от апартамента е без правно основание, поради което ищецът се е обеднил в размер на дохода, който би получил, ако го е отдавал под наем.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторката сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществени процесуалноправни и материалноправни въпроси, по които няма съдебна практика. Неправилно е прието, че липсват доказателства, установяващи сключен договор за заем за послужване с К. Д. , на която е предоставено ползването на семейното жилище с бракоразводното решение. Неправилен е и изводът, че дори такъв договор да е доказан, той не би могъл да бъде противопоставен на ищеца. В тази връзка съдът не е разтълкувал правилно значението на обстоятелството, че правото на ползване на цялото семейно жилище е предоставено на Д. със съдебно решение, че това право на ползване е различно от правото на съсобственика да ползва притежаваната от него част от общо имущество, че с решението ищецът е бил лишен от правото вйъобще да ползва жилището не само като съпруг, но и като съсобственик, защото разпоредбите на СК са специални по отношение на тези на ЗС. В случая ищецът може да претендира само от ползувателя по силата на съдебно решение Д. обезщетение за пропуснати ползи при спазване изискванията на чл.31 ал.2 от ЗС. Липсват съдебни решения относно случаи, при които ограниченото право на ползване е възникнало на самостоятелно основание, а не като част от правата на собственост. Произнасянето по този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, и от него зависи произнасянето и по допустимостта на иска с оглед субсидиарността му, по която и двете инстанции не са се произнесли.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо само при наличието на предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки, а именно, произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос от съществено значение за спора, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, който е решаван противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В разглеждания случай по единия от двата сами по себе си решаващи изводи, направени от въззивния съд – че не е установено сключване на договор за заем за послужване относно процесния имот между К/като твърдяно от първата основание за осъществяваното от нея държане на имота/, касаторката не е формулирала материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Релевираните в изложението съображения в тази връзка са такива за допуснато процесуално нарушение, за необоснованост и незаконосъобразност, но те са основания за касационно обжалване по чл.281 от ГПК и се проверяват в същинското касационно производство, ако такова бъде допуснато, но не и в настоящото по допускането му. А касационният съд не може служебно да извлича съществените въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд, тъй като това би било в противоречие с диспозитивното начало в гражданския процес, съдържащо се в разпоредбата на чл.6 от ГПК, и с правото на защита на противната страна. С оглед на това и по аргумент от чл.290 ал.2 от ГПК правилността на този извод не би могла да бъде проверена по същество.
Касаторката не е формулирала съществен въпрос, произнесен от въззивния съд и във връзка с извода му, че дори да бе доказан сключен договор за заем за послужване, той не би могъл да бъде противопоставен на ищеца. Релевираните в изложението съображения в тази част отразяват разбирането й за съдържанието на разпоредбите на чл.31 ал.2 от ЗС и на чл.107 ал.2 – 5 от СК и за неправилното им приложение в случая. По такива въпроси, обаче, въззивният съд не се е произнесъл. При липсата на основната предвидена в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставка за допускане на касационно обжалване е невъзможна преценката на съда за наличието и на твърдяния в изложението допълнителен критерий за това по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да се допуска.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд, ГО, от 29.V.2009г. по гр.д. № 9/2009г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: