5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 172
гр.София, 10.02.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 5988 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. И. С., Д. П. С. и А. С. С. срещу решение № 82 от 29.05.2015 г., постановено по в. гр.д. № 78 по описа за 2015 г. на Варненския апелативен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 166 от 15.10.2014 г. по гр. д. № 33 по описа за 2013 г. на Силистренския окръжен съд в частта за обявяване за недействителни по отношение на [фирма] до размера на една втора идеална част на договор за дарение на поземлен имот в [населено място] с идентификатор 66425.501.231, заедно с построените в него жилищна с идентификатор 66425.501.231.2 и селскостопанска сграда с идентификатор 66425.501.231.1, сключен с нотариален акт № 133 от 12.11.2010 г., том 12, рег. № 15729, дело № 1303/2010 г. на нотариус Р. Т., рег. № 105, договор за дарение на урегулиран поземлен имот в [населено място], Силистренска област, съставляващ имот № 68, за който е отреден парцел 16 в кв.15 по регулационния план на селото, без построената в имота жилищна сграда, сключен с нотариален акт № 122 от 30.11.2010 г., том 13, рег. № 16409, дело № 1416/2010 г. на нотариус Р. Т., рег. № 105 и договор за дарение на урегулиран поземлен имот в [населено място], Силистренска област, съставляващ имот с пл. № 308 в кв.17“А“ по регулационния план на селото, заедно с построената в имота масивна едноетажна търговска сграда, сключен с нотариален акт № 161 от 16.11.2010 г., том 12, рег. № 15809, дело № 1313/2010 г. на нотариус Р. Т., рег. № 105.
Касаторите твърдят, че решението на Варненския апелативен съд е недопустимо,необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторите сочат всички точки на ал.1 на чл.280 от ГПК по следните въпроси:
1. Допустим ли е иск по чл.135 от ЗЗД срещу поръчител преди и след издаване на заповед за изпълнение и преди и след постановяване на решение по иск с правно основание чл.422 от ГПК? По този въпрос според касаторите е налице противоречива съдебна практика.
2. Преклудирано ли е възражение за недопустимост на иск по чл.135 от ЗЗД срещу поръчител, което е направено в писмената защита, а не в отговора на исковата молба? Касаторите смятат, че възприетото от въззивния съд разрешение на въпроса противоречи на т.1 от ТР № 1/9.12.2013 г.
3. Недопустимо или неправилно е въззивното решение, след като преди влизането му в сила ищецът вече не е активно легитимирана страна по иска по чл.135 от ЗЗД? Касаторите твърдят, че ищецът е продал клона си в София и вече не е активно легитимиран да предявява иск по чл.135 от ЗЗД.
4. Недопустимост на въззивното решение поради конституиране на Дирекция „Социално подпомагане“ едва във втората инстанция и неизслушването на непълнолетния ответник А. С. С. в нарушение на чл.15 от Закона за закрила на детето.
5. Ако със заповед за изпълнение или с решение по чл.422 от ГПК е установена поръчителската отговорност за дълг на главния длъжник, могат ли останалите участници в сделките, предмет на иск по чл.135 от ЗЗД, които не са били страни в процеса за установяване на дълга и длъжниците по него, да оспорят дълга и статута длъжник на поръчителя?
6. Дарение, за което е установено с иск по чл.135 от ЗЗД, че уврежда кредитор, относително недействителна сделка ли е, или е нищожно на основание чл.226, ал.3 от ЗЗД?
7. Необходимост от промяна на практиката, че длъжникът губи правото на несеквестируемост, ако отчужди имота.
Ответникът по жалбата [фирма] счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд, като оспорва жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Дружеството [фирма], чиито едноличен собственик е касаторът С. С., е сключило с регистрирания в България клон на [фирма] договор за кредит от 14.05.2008 г., по който С. С. е поръчителствал като физическо лице. След като дружеството е престанало да погасява задълженията си по договора, банката е поискала издаване на заповед за изпълнение както срещу длъжника, така и срещу поръчителя и поради подадени възражения е завела през 2011 г. установителен иск за вземанията си, който е бил уважен с влязло в сила решение от 19.03.2013 г по т.д. № 351 по описа за 2011 г. на Силистренския окръжен съд. В хода на делото за установяване на вземанията С. С. е дарил три недвижими имота на своя син, затова банката е предявила на 30.01.2013 г. искове срещу страните по даренията с правно основание чл.135 от ЗЗД за установяване недействителността на сделките спрямо банката. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която исковете по чл.135 от ЗЗД са били уважени за една втора идеална част. Това решение е постановено при наличие на всички процесуални предпоставки, поради което е допустимо. Въззивният съд е спазил изискването на чл.15, ал.6 от Закона за закрила на детето да уведоми Дирекция „Социално подпомагане“ и посредством това процесуално действие е осъществил целта на разпоредбата/решения № 29 от 2.2.2015 г. по гр. д. № 4984/2014 г. и № 537 от 17.12.2012 г. по гр. д. № 214/2012 г. на Четвърто Г.О. на ВКС/. Неизслушването на непълнолетния ответник също не води до недопустимост на решението, а тъй като нарушението не се е отразило на правилността на решението, то е несъществено/ решение № 779 от 30.12.2010 г. по гр. д. № 364/2010 г. на Трето Г.О. на ВКС/. Ето защо по четвъртия въпрос не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
В отговора на исковата молба касаторите не са повдигнали възражение, че спорното право е прехвърлено, а по делото няма и доказателства в този смисъл, поради което третият въпрос е неотносим към изхода на спора. Въззивният съд не е отрекъл възможността на ответниците, които не са били страни в процеса за установяване на дълга, да го оспорят, а е разгледал по същество техните възражения. Затова и петият въпрос не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване. Без значение е и шестият въпрос на касатора, тъй като нищожността на даренията на основание чл.226, ал.3 от ЗЗД не е предмет на спора-съдът е отказал да приеме за съвместно разглеждане такъв насрещен иск с влязло в сила определение.
По седмия въпрос на касаторите въззивният съд е приел, че несеквестируемостта на имота, предмет на една от сделките не е пречка за уважаване на иска с правно основание чл.135 от ЗЗД и неговият извод съответства на т.1 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Несеквестируемостта на непотребимите вещи е забрана за тяхното осребряване. Налагането на запор/възбрана върху тях обаче е допустимо, тъй като запорът/възбраната ги задържа в патримониума на длъжника. Затова налагането на запор или възбрана върху вещи не е несъвместимо с несеквестируемостта и в този смисъл не я нарушава. Същите аргументи, които се отнасят за запора/възбраната, важат и за уважаването на иска с правно основание чл.135 от ЗЗД, имащ за предмет относителната недействителност на сделка с несеквестируемо жилище. Подобно на запора/възбраната този иск служи за запазване на имуществото на длъжника като общо обезпечение на неговите кредитори. Ето защо по този въпрос касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд не следва да се допуска.
Останалите два въпроса на касаторите са свързани с възражението им, че иск по чл.135 от ЗЗД не може да се уважи спрямо поръчителя, в какъвто смисъл е решение № 199 от 30.12.2010 г. по т.д. № 966/2009 г. на Второ Т.О. на ВКС. Въззивният съд е обсъдил по същество това възражение и затова вторият въпрос е без значение за изхода на спора. Даденият отговор на въззивния съд по първия въпрос не противоречи, а съответства на приложимата в случая съдебна практика. Решението, на което се позовават касаторите, касае друга хипотеза, при която поръчителят не е имал качеството на длъжник. В случая обаче кредиторът е предприел изпълнителни действия както спрямо главния длъжник, така и по отношение на поръчителя. Така поръчителят по аргумент от чл.141 и чл.147 от ЗЗД също е станал длъжник и спрямо него може да се предяви иск по чл.135 от ЗЗД, за да се запази от разпиляване неговото имущество. В същия смисъл е практиката, съдържаща се в решение № 120 от 3.4.2015 г. по гр.д. № 5489/2014 г. на Четвърто Г.О. на ВКС, която настоящият състав изцяло споделя.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд не следва да се допуска.
Поради липса на искане разноски на ответника по касационната жалба не следва да се присъждат.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 82 от 29.05.2015 г., постановено по в. гр.д. № 78 по описа за 2015 г. на Варненския апелативен съд, Гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: