О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 172
София, 16.02.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 5964 /2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от П. Т. К.,чрез пълномощника му адв.С. М., срещу решение № 1302/24.06.2014 г. по гр.д.№718/2014г. на Апелативен съд-София, гражданска колегия,І състав.
Ответникът по касационната жалба-П. не взема становище по нея.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , ВКС на РБ, състав на ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в законовия срок, от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима .
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил в обжалваната част решение № 8741/27.12.2013 г. по гр.д.№7076/2013 г. на Софийски градски съд, гражданска колегия, І-8 състав.С него предявеният от касатора иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 вр. с чл.4 ЗОДОВ е уважен до размер на сумата 1 500 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди и 500 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва от 26.10.2012 г. до окончателното изплащане.Искът до пълния размер от 50 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен.Решението в частите, с които исковете са уважени е влязло в сила.Въззивният съд е приел,че не са допуснати процесуални нарушения във връзка със задължението на първоинстанционния съд да даде указания на страните за кои от твърдяните факти не сочат доказателства.Поради това и във въззивното производство не са допуснати и събрани нови доказателства, а именно –съдебно медицинска експертиза и писмени доказателства относно трудовите правоотношения на щеца-касатор в настоящото производство. В определение ,постановено по реда на чл. 267 ГПК са изложени съображения,че първоинстанционният съд е допуснал всички доказателства поискани с исковата молба, изготвил е проект за доклад, с който е дал правна квалификация на предявените искове и е посочил изчерпателно претендираните от ищеца неимуществени вреди: преживения постоянен стрес,напрежение, тревоги и тежка депресия,проблеми със съня,отнемане на разрешението за носене на оръжие, което наложило преминаване на по-ниско платена работа.Проектът е инкорпориран в изготвения в открито съдебно заседание доклад, като на ищеца е указано,че носи доказателствената тежест да установи настъпването и размера на претендираните неимуществени вреди. Въззивният съд е направил извод,че с тези действия задълженията на първоинстанционния съд по чл.145 ГПК са били изпълнени.Приел е,че ищецът е бил признат за невинен с присъда по нохд № 4502/2011 г. на Софийски градски съд по чл. 132 ал.1 т.2 КТ. В мотивите й е посочено ,че макар да е нанасял удари на пострадалия, не е установено да му е причинил описаните в обвинителния акт увреждания субдурален хематом и счупване на 8 и 9 десни ребра.Продължителността на воденото срещу него наказателно производство е била три години.На основание чл. 272 ГПК въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционното решение относно неимуществените вреди, претърпени от ищеца.Намерил е за недоказани твърденията му за търпени душевни болки и страдания , описани в искова молба ,с която срещу него е бил предявен иск с правно основание чл. 127 ал.2 и ал.3 СК, тъй като в подадения отговор той категорично ги е отрекъл. Направил е извод,че затрудненията в семейния му живот не са причинени от воденото срещу него наказателно производство. Представените страници от амбулаторна книга на болнична регистратура е счел за неотносими, тъй като книгата е била завършена преди да започне досъдебното производство срещу него.Посочил е ,че с показанията на свид.С. не се установява, да са правени обидни квалификации по негов адрес от познати лица и че не могат да бъдат обсъждани доказателства, събрани в други производства. Преценявайки обществения критерий за справедливост и конкретните обстоятелства е направил извод, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е определено в справедлив размер.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Поставя следния процесуалноправен въпрос:
-следва ли съдът да укаже на страната кои са подлежащите на доказване факти и за кои от твърдяните факти не сочи доказателства и допустими ли са във въззивната инстанция относими съм спорното право доказателства, когато първоинстанционния съд не е изпълнил задължението си по чл. 146 ал.2 ГПК.
Касаторът навежда довод,че въззивният съд е оставил без уважение направените с въззивната жалба доказателствени искания,мотивирани с нормата на чл. 266 ал.3 ГПК.Намира,че неговото разрешение противоречи на решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК и представляващи задължителна съдебна практика: решение по гр.д.№318/2011 г.,ІV г.о., решение по гр.д.№814/2012 г., ІV г.о., решение по гл.д.№1086/2009 г., ІІ г.о.Поддържа, че в тях се приема,че в първото заседание първоинстанционният съд следва да укаже на страната за кои от твърдените факти не сочи доказателства.Когато в нарушение на задълженията си не е сторил това, е налице законова възможност страните да попълнят делото с относимите доказателства във въззивното производство.
ВКС на РБ, състав на ІІІ г.о. намира,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.Поставеният въпрос е детерминиран от становището на касатора за допуснато процесуално нарушение от въззивния съд, с което е възпроизвел процесуалните нарушения на първоинстанционния съд.Дори да бъде преценен като релевантен, не е обосновано наличието на допълнителното основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Въззивният съд, е приложил точно закона и задължителната практика на ВКС . Според приетото в нея първостепенният съд има задължението да укаже на страните за кои факти , от които произтичат техните права и възражения не сочат доказателства.Кои са фактите той преценява въз основа на твърденията на страните, а не с оглед изводите му дали със събраните доказателства те са установени, както счита касаторът.Обратното би означавало недопустимо засилване на служебното начало,при което принципът на равенство на страните ще бъде нарушен.
Несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви и предприетите процесуални действия в това отношение не е основание за допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1302/ 24.06.2014 г. по гр.д.№ 718/ 2014 г. на Апелативен съд-София, гражданска колегия, І състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: