Определение по т.д. №1122/10 на ВКС , ТК, ІІ ро отд.
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№172
гр. С., 22.03.2011 .
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на шестнадесети март, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1122/10 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на И. Костова Б. Е.:[ЕГН] в качеството й на [фирма] –[населено място] срещу решение №56 от 07.06.2010 г.на С. окръжен съд по гр.д. №561/2009 г., с което е потвърдено решение на РС-гр.К. постановено по гр.д.№1869/08 по описа на съда, с което е уважен искът с правно основание чл. 534 ал.1 от ТЗ за сумата от 25 000 лева на Й. Й. К. срещу касатора.
Излагат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока отхвърляне на иска . Навеждат се и доводи за недопустимост на обжалваното решение, като произнесено по иск с фправно основание различно от предявеното в исковата молба.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора се решават противоречиво в практиката на съдилищата– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.2 от ГПК, както и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Прилага копия от решение на ВКС постановено по реда на чл.290 от ГПК и едно решение на СГС.
Ответникът по касационната жалба не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационните жалби са допустими , редовни и подадени в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение, съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл.534 ал.1 от ТЗ , с който се претендира се ангажиране отговорността на длъжника по ценна книга, вкл. запис на заповед, в хипотезата на изгубване на правата по нея поради давност или неизвършване на необходимите действия за това. Съдът е приел за доказано, че касатора Б. е издала на 10.02.2004 г. запис на заповед за сумата от 25 000 лева с падеж на 01.02.2005 г. , без протест и разноски в полза на ищеца К. във връзка с каузални правоотношения помежду им. Последният се е снабдил с изпълнителен лист по реда на чл.237 от ГПК/отм./ , изпълнителното производство е било спряно по реда на чл.250 от ГПК, взискателят–кредитор по ценната книга е пропуснал да предяви иска си по чл.252 от ГПК/отм./ в законовия срок и в последствие издаденият изпълнителен лист е бил обезсилен. Същевременно с изтичането на тригодишния срок от падежа на записа на заповед, правата по него са погасени по давност, което обосновава правен интерес от иска по чл.534 от ТЗ. Ето защо и доколкото самата ценна книга е редовна от външна страна и носи подписа на длъжника-ответник , съдът е произнесъл обжалваното решение, с което искът е уважен като основателен и доказан.
В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване, се сочат като обуславящ правен въпрос : следва ли ищецът по иск по чл.534 от ТЗ да докаже неоснователното обогатяване на ответника за сметка на ищеца. Твърди се, че по въпроса има противоречива казуална практика на съдилищата. Сочат се и прилагат две противоречиви решения по въпроса : Решение №42 /07.04.2010 г. по търговско дело № 539/2008 г. на ВКС, , ТК, ІІ т.о. и решение от 09.02.2009 г. на СГС по т.д. №539/2008 г на ІV –Б с-в. Навеждат се и доводи за недопустимост на обжалваното решение, с оглед произнасяне от съда по иск на непредявено основание.
Относно допустимостта на обжалваното решение , за което касационната инстанция следи и служебно, настоящият състав намира, че въззивният съд е квалифицирал иска на базата на фактическите твърдения в самата искова молба. За ищеца не съществува задължение да посочи правна квалификация на иска си, било то с посочване текст от закона, било то посредством формулировка на конкретен правен институт като „неоснователно обогатяване” . Достатъчно е изчерпателно посочване в самата искова молба на конкретните правопораждащи факти, на които ищецът основава претендираното от него право, което в случая е налице. Правораздавателният орган е този, който подвежда фактите под хипотезата на конкретна правна норма и ги свързва с разписаните в нейната диспозиция правни последици за конкретната страна по спора, което е и същината на правораздавателната дейност. Следователно, доколкото в случая това е налице и липсва разглеждане и произнасяне от съда по факти извън очертания в исковата молба предмет на спора, то липсва произнасяне по иск на непредявено основание и обжалваното решение се явява допустимо.
По обуславящия произнасянето на съда правен въпрос : следва ли ищецът по иск по чл.534 от ТЗ да докаже неоснователното обогатяване на ответника за сметка на ищеца не е налице противоречие на обжалвания акт с практиката на съдилищата. В своята задължителна практика формирана по реда на чл.290 от ГПК / Р. №135 /20.12.2010 г. по т.д. 0 13 /2010 г. , както и посоченото от самия касатор Р №42 / 07.04.2009 г. на ВКС по т.д. №453/2008 , ІІ т.о. на ТК и др./ ВКС приема, че не трябва да се изследва имало ли е размяна на блага от патримониумите на страните, доколкото самото обогатяване на издателя-ответник се състои в това, че спестява разходите по погасяване на задължението си. Отговорът даден в обжалваното решение е напълно в унисон с този в посочената задължителна практика на ВКС, която от своя страна преодолява наличието на противоречива практика на съдилищата в предходен период.
По изложените съображения, съдът счита, че не се обосновава наличие на основание по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №56 от 07.06.2010 г.на С. окръжен съд по гр.д. №561/2009 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.