2
Определение по ч.т.д. № 133/2012 год. на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№172
София, 07.03.2012год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на пети март през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова ч.т.д. № 133 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу Определение № 675 от 16.12.2011 год. по ч.гр.д.№ 724/2011 год. на Варненски апелативен съд с което е потвърдено определението от 30.09.2011 год. по т.д.№ 44/2011 год. на Разградския окръжен съд. С това определение е прекратено производството по предявеният от акционерното дружество по реда на чл.422 ГПК иск за установяване на парично вземане срещу [фирма] за което е издадената по реда на чл.417 ГПК заповед за изпълнение.
За да прекрати производството по иска, първоинстанционният съд е приел, че той е предявен извън срока по чл.415 ал.1 ГПК. Въззивният съд също е счел, че установителният иск е преклудиран, поради което е потвърдил първоинстанционния акт.
Частният жалбоподател сочи, че следва да бъде допуснато на касационното обжалване на основание чл.чл.280 ал.1 т.3 ГПК, позовавайки се на празнота в разпоредбата на чл.415 ГПК относно срока. Съдържа се и позоваване на ТР № 3/2009 год. на ОСГК на ВКС в смисъл, че след като чл.422 ГПК не изисква вписване на исковата молба, срокът не е преклузивен.
Върховният касационен съд-Търговска колегия, състав на І т.о. отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, спазен е преклузивният срок по чл.275 ал.1 ГПК и с нея се иска касиране на акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Не е налице която и да било от предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол.
По искане на [фирма] Разградският районен съд е издал на 11.07.2010 год. по реда и на основание чл.417 ГПК заповед за изпълнение срещу [фирма]. Длъжникът е депозирал писмено възражение по чл.414 ал.2 ГПК.
Съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за вземането в 1-месечен срок, като съобщението е връчено на акционерното дружество на 16.08.2010 год.
Исковата молба по която е образувано т.д.№ 44/2011 год. на РзОС е депозирана на 11.05.2011 год. Като е счел, че срокът по чл.415 ал.1 ГПК е изтекъл, първоинстанционният съд е прекратил производството по нея. Взел е предвид обстоятелството, че за установяване на същото вземане е водено т.д.№ 54/2010 год. на ОС-Разград, което е прекратено с влязло в сила определение, но това обстоятелство не рефлектира върху срока по чл.415 ал.1 ГПК.
Настоящият съдебен състав счита, че нормата на чл.415 ал.1 ГПК е ясна. Не е налице празнота нито в закона, нито в съдебната практика. И Търговската и Гражданската колегии на ВКС са се произнесли по тълкуването на чл.415 ГПК с Определение № 123 от 27.01.2010 г. на ВКС-Търговска колегия по ч. т. д. № 736/2009 год., I т. о. и Определение № 247 от 18.05.2009 г. на ВКС-Гражданска колегия по ч. гр. д. № 166/2009 год., IV г. о. След изтичането на срока, издадената заповед се обезсилва – чл.415 ал.2 ГПК, което и преклудира предявяването на иск за установяване на вземането за което тя е била издадена.
ТР № 3/2009 год. на ОСГК на ВКС на което се позовава касаторът, няма отношение към срока по чл.415 ал.1 ГПК.
Обжалваният съдебен акт е постановен в съответствие със задължителната практика на ВКС, поради което състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 675 от 16.12.2011 год. по ч.гр.д.№ 724/2011 год. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.