3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 172
София,08.03.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на шести март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 1143/2013
година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 26 от 07.01.2013 г. по в. ч. гр. д. № 507/2012 г. на Смолянски окръжен съд, с което е потвърдено постановеното от Смолянски районен съд определение № 696 от 13.11.2012 г. по гр. д. № 1188/2012 г. С първоинстанционния акт е оставено без уважение направеното от частния касатор, ответник по предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, възражение за местна подсъдност.
В частната касационна жалба се поддържа, че определението е неправилно, като се иска отмяната му и уважаване на възражението за подсъдност. Развити са подробни съображения срещу изводите на въззивния съд по отношение приложимостта на разпоредбата на чл. 113 ГПК във връзка с § 1, т. 43 от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката, като е обосновано становището, че съобразно тези норми предявените искове са подсъдни на Пловдивски районен съд, а не на Смолянски районен съд.
Именно с въпроса, свързан с определянето на местно компетентния съд при предявен иск срещу доставчик на електроенергия и с приложимостта на разпоредбите на чл. 108, ал. 1 и чл. 113 ГПК във връзка с § 1, т. 43 от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката, е обосновано допускането на касационното обжалване на атакуваното определение, като по отношение на него се поддържа, че се решава противоречиво в практиката на съдилищата. В подкрепа на това твърдение са представени две първоинстанционни определения – определение № 4415 от 22.06.2010 г. по гр. д. № 4218/2010 г. на Бургаски районен съд и определение № 244 от 24.08.2010 г. по гр. д. № 471/2010 г. на Хасковски районен съд.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], [населено място] – оспорва същата и моли за недопускането й до разглеждане, респ. за оставянето й без уважение, по съображения, изложени в писмен отговор от 31.01.2013 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
За да потвърди обжалваното определение, с което Смолянски районен съд е оставил без уважение направеното от [фирма], [населено място] възражение за местна подсъдност на предявения срещу него иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд е споделил мотивите на първата инстанция, че доколкото претенцията на ищеца-едноличен търговец произтича от договор за доставка и потребление на електрическа енергия, същият се явява потребител на енергия по смисъла на § 1, т. 43 от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката и поради това се ползва от предвиденото в чл. 113 ГПК право да предяви исковете по своя настоящ или постоянен адрес. Решаващият състав, позовавайки се на конкретно посочена практика на ВКС, формирана по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК и имаща задължителен характер, е приел, че възможността за изборна подсъдност по чл. 113 ГПК не е предвидена само за потребителските спорове, произтичащи от правата, уредени в Закона за защита на потребителите, а следва да намери приложение за всички спорове между потребители и доставчици на услуги.
Настоящият състав намира, че макар да е значим за конкретното дело по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, поставеният от частния касатор въпрос не може да обоснове допускане на касационния контрол, тъй като не е доказано поддържаното по отношение на него основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Предвид липсата на данни да са влезли в сила, представените с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК две първоинстанционни определения не представляват „практика на съдилищата” по смисъла на т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС и поради това не могат да бъдат взети предвид при преценката на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Независимо от това, следва да се отбележи също, че по поставения въпрос вече е налице задължителна съдебна практика, постановена по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, цитирана не само в актовете на предходните инстанции, но и от самия частен касатор, с която обжалваното определение е в пълно съответствие.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 26 от 07.01.2013 г. по в. ч. гр. д. № 507/2012 г. на Смолянски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: