О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 172/15.04.2015 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на девети април две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 1871 по описа за 2015 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Обжалвано е определение № 546/ 04.11.2014 г. по ч. гр. д. № 1016/ 2014 г, с което Окръжен съд – [населено място] е оставил без уважение частната жалба на С. И. Д. срещу разпореждане № 1822/ 18.09.2014 г. по гр. д. № 562/ 2014 г, с което Районен съд – [населено място] на основание чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК е върнал въззивната жалба срещу първоинстанционното решение.
Определението се обжалва от С. И. Д. с искане да бъде допуснато до касационно обжалване по въпросите: 1) Следва ли работодателят да се разпорежда с трудовото възнаграждение на работника, като самоволно покрива с възнаграждението негови (на работодателя) задължения? 2) Има ли работодателят такива права, без да има задължения по издаден срещу него изпълнителен лист? и 3) Следва ли да взема трудовото възнаграждение под размера на минималната работна заплата и с него да извършва плащания на кредитори на работника? Касаторът счита, че допускането на определението на въззивния съд до касационно обжалване по тези въпроси би имало значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
От ответника [фирма] не постъпва отговор на частната жалба.
Настоящият състав на ВКС намира частната касационна жалба с допустим предмет. Тя е срещу определение, с което въззивният съд е потвърдил разпореждане, което прегражда по-нататъшното развитие на производството (чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК) и е по гражданско дело с цена на иска над 5 000 лв. (чл. 274, ал. 4, вр. чл. 280 ГПК). Подадена е от легитимирана страна – ищецът, чието право на въззивно обжалване обжалваният акт отрича. Спазен е и срокът по чл. 275, ал. 1, изр. 1 ГПК. Частната жалба е редовна и допустима, но обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационен контрол. Въпросите, които касаторът повдига, не обуславят изводите на въззивния съд.
За да потвърди разпореждането за връщане на жалбата срещу първоинстанционното решение, въззивният съд също е намерил за осъществени предпоставките на санкционната последица на чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК, която първата инстанция е приложила, а именно: 1) на 02.09.2014 г. (вторник) за жалбоподателя е връчен редовно препис от първоинстанционното решение; 2) датата е начална за 2-седмичния срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК; 3) 16.09.2014 г. (също вторник) е крайната негова дата (чл. 60, ал. 4 ГПК) и 4) въззивната жалба от 17.09.2014 г. е просрочена. Въззивният съд е третирал като неверни твърденията на жалбоподателя, че преписът от първоинстанционното решение е бил връчен на 05.02.2014 г. (дата, различна от удостоверената от длъжностното лице-призовкар). За този извод са зачетени материалната доказателствена сила на съобщението за връчване на преписа от първоинстанционното решение (чл. 179 ГПК) и липсата на доказателствени искания в частната въззивна жалба в подкрепа на твърденията, които я опровергават. Това са съображенията, при които въззивният съд е приел за неоснователна частната жалба срещу разпореждането, с което първата инстанция е върната въззивната жалба на основание чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК.
Следователно въпросите, формулирани от касатора, не обуславят обжалвания акт. Това изключва задължението касационният състав да ги прецизира (ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС), но и възможността да бъде допуснато до касационен контрол обжалваното определение на въззивния съд (аргумент от обратното на чл. 274, ал. 3 ГПК).
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 546/ 04.11.2014 г. по ч. гр. д. № 1016/ 2014 г. на Окръжен съд – Велико Търново.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.