Определение №172 от 42139 по гр. дело №6612/6612 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 172

Гр.С., 15.05.2015г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми май през двехиляди и петнадесета година, в състав

П.: Ценка Г.
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева

при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д. N.6612 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.248 ал.1 ГПК.
Постъпила е молба от Н. А. Д. и Х. И. Д. с искане за допълване на постановеното по делото определение №.189/20.02.15г. по чл.288 ГПК в частта за разноските. Сочи се, че съдът не се е произнесъл по направено с отговора на касационната жалба искане за присъждане на 1480лв. разноски за адвокатско възнаграждение. Моли се за присъждането им.
Ответната страна Л. П. С. прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Молбата по чл.248 ал.1 пр.1 ГПК е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество е основателна.
Искането за присъждане на разноски – 1480лв. за адвокатско възнаграждение, е било своевременно заявено – с отговора на касационната жалба, като съдът е пропуснал да се произнесе по него с определението си по чл.288 ГПК. От друга страна, също своевременно /с отговора на молбата по чл.248 ГПК/ е направено и възражение за прекомерност по чл.78 ал.5 ГПК.
Настоящият състав намира същото за основателно. Касае се за спор, който не се отличава с фактическа и правна сложност. Предмет на делото е единствено претенция за неустойка от забавено изпълнение на задължение по предварителен договор за прехвърляне на недвижим имот – във връзка с фактите по който страните не са спорили. От друга страна по повдигнатите в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК правни въпроси е налице задължителна практика на ВКС, а и те са неотносими към решаващата воля на съда. При тези обстоятелства договореният и платен за отговор на касационната жалба адвокатски хонорар от 1480лв. се явява прекомерен и следва /в съответствие с чл.9 ал.3 от Наредба №.1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и т.3 от ТР 6/6.11.13г. по т.д.6/13 ОСГТК на ВКС/ да бъде намален до 500лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.248 ал.1 ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПЪЛВА определение №.189/20.02.15г. по чл.288 ГПК на ВКС, Трето гражданско отделение, в частта за разноските, като ОСЪЖДА Л. П. С., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица].11, ет.4, ап.16, адв. П. Б., да плати на Н. А. Д., ЕГН [ЕГН], и Х. И. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място], със съдебен адрес [населено място], [улица].36, ет.3, ап.5, адв. С. В., 500лв. /петстотин лева/ разноски на основание чл.78 ал.1 ГПК.

П.: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top