1
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 172
гр. София, 13.04.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на единадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 681 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] /в несъстоятелност/, представлявана от лицата, упражняващи правомощията на синдик, срещу определение № 29 от 11. 01. 2018 г. по ч. гр. д. № 689/2017 г. на Ловешкия окръжен съд. С посоченото определение е потвърдено протоколно определение, постановено в съдебно заседание на 13. 11. 2017 г. по гр. д. № 2321/2015 г. на Ловешкия районен съд, с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е спряно производството по делото до приключване на т. д. № 4241/2015 г., т. д. № 1565/2017 г. и т. д. № 1580/2017 г. на Софийски градски съд с влезли в сила решения.
В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът [фирма] /в несъстоятелност/ изразява становище, че не следва да се допуска касационно обжалване на определението на въззивния съд.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна в производството, но е недопустима.
Определението на Ловешкия окръжен съд не подлежи на касационен контрол. Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. С императивната норма на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В случая [фирма] / в несъстоятелност/ е предявила срещу [фирма] иск по чл. 422 ГПК за установяване съществуването на задължението на ответника към банката-ищец за заплащане на сумата 2 250 щатски долара, представляваща просрочени лихви върху редовна главница за времето от 25. 11. 2014 г. до 22. 04. 2015 г. по рамков договор за предоставяне на кредитен лимит от 26. 05. 2011 г., предмет на издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. Цената на иска е под установения в нормата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК минимален праг за достъп до касация както за граждански, така и за търговски дела. Ето защо на основание чл. 274, ал. 4 ГПК подадената частна касационна жалба срещу въззивното определение за потвърждаване на акта на първоинстанционния съд за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК е процесуално недопустима.
По изложените съображения частната касационна жалба срещу определението на Ловешкия окръжен съд следва да бъде оставена без разглеждане.
Воден от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма] /в несъстоятелност/, представлявана от лицата, упражняващи правомощията на синдик, срещу определение № 29 от 11. 01. 2018 г. по ч. гр. д. № 689/2017 г. на Ловешкия окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя пред друг тричленен състав на Търговска колегия на Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: