Определение №172 от по гр. дело №1234/1234 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 172
 
гр.София, 22. 02.  2010 година
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,  Първо гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети февруари    две хиляди и десета година в  състав:
 
                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ТЕОДОРА НИНОВА
                                              ЧЛЕНОВЕ:     КОСТАДИНКА АРСОВА
                                                                       ВАСИЛКА ИЛИЕВА
                                                                                                                                                       
изслуша   докладваното  от   
председателя       (съдията)   ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско  дело под № 1234/2009 година
 
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивно решение № 215 на В. окръжен съд, постановено на 17.11.2008 год. по в.гр.дело № 352/2008 год., с което е оставено в сила решение № 275 от 09.05.2008 год. по гр.дело № 1414/2008 год. по описа на В. районен съд за отхвърляне предявените от В. М. М. с ЕГН ********** от с. Д., община С., обл. София, против Е. Н. К. с ЕГН **********, И. А. К. с ЕГН **********, двамата от гр. В., ул.”К” № 21, вх. Б, ет.1, ап.2, К. Ц. Г. с ЕГН ********** и К. М. Г. с ЕГН **********, двамата от гр. В., ул.”И” № 30, вх. Г, ет.2, ап.3 искове за отстъпване собствеността и предаване на владението върху недвижим имот, представляващ ПИ 165 в кв.17 по действащия кадастрален план на с. И., община В. с площ от 2 250 кв.м., урегулиран в УПИ * и УПИ *, с неприложена регулация, ведно с построените в имота паянтово жилище от 56 кв.м. и двуетажна паянтова сграда от 96 кв.м. като недоказани на основание чл.108 ЗС.
Недоволен от въззивното решение е касаторът В. М. М., представляван от адвокат А от Софийската адвокатска колегия, който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2, т.2 и т.3 ГПК
С определение № 65 от 28.04.2009 год., постановено по гр.дело № 579/2009 год. по описа на І гражданско отделение производството е прекратено като делото е върнато на В. окръжен съд с указания да се изложат точно и мотивирано основанията за допустимост както изисква чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
В изложението и последващото уточнение към него се твърди, че „съдилищата/първоинстанционния и Окръжен съд В. / са постановили противоречиви решения, което основание кореспондира с разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК” и „е налице и основанието, предвидено в чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а именно – произнасянето на касационната инстанция е от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото”, тъй като не са спазени основни правила по извършване на нотариалната дейност – чл.475 и чл.479, ал.1 и ал.2 ГПК/отм./ – да се назначи тълковник.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е оставено в сила първоинстанционно решение по иск с правна квалификация чл.108 ЗС намира, че касационната жалба е редовна и допустима.
Касационно обжалване не следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществени – процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно решение.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика или има съдебна практика, но тя не е правилна и трябва да бъде променена, поради което касаторът следва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд разрешение влиза в конфликт с разрешенията на тези въпроси, по които има установена съдебна практика с представяне на влезли в сила решения като се съобрази уеднаквената, непротиворечива и постоянна съдебна практика, което в случая не е сторено.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд и тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегия на Върховния касационен съд.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен по различен начин, при което е без значение кой съд е постановил другото решение. За да има противоречие по същия въпрос трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правнорелевантни и различни факти са доказани, което налага винаги да се сравняват отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, което в случая не е направено.
В изложението на основанията за касационно обжалване липсва обосноваване с какво обжалваното въззивно решение противоречи на практиката на Върховния касационен съд.
Представените решения касаят различна фактическа обстановка:
Решение № 90 от 26.01.1970 год. по гр.дело № 2107/1969 год. на І гражданско отделение е свързано с приложението на чл.144, 151 и 475 ГПК/отм./.
Решение № 39 от 20.01.1999 год. по гр.дело № 841/1998 год. на V гражданско отделение на Върховния касационен съд се отнася до чл.472 ГПК/отм./.
Решение № 398 от 29.05.2006 год. по гр.дело № 974/2004 год. на ІІ гражданско отделение на Върховния касационен съд е свързано с предпоставките, визирани в чл.29 ЗЗД.
Решение № 99 от 13.02.2007 год. по гр.дело № 2886/2005 год. на ІV гражданско отделение на Върховния касационен съд касае чл.472 във връзка с чл.479 ГПК/отм./.
Решение № 275 от 04.05.2006 год. по гр.дело № 314/2005 год. на ІІ г.о. на Върховния касационен съд е свързано с приложението на чл.475 ГПК/отм./.
Отделен е въпросът, че в касационната жалба се развиват оплаквания, навеждат нови основания с искания, които не са поддържани нито в първата, нито във въззивната инстанции, поради което не са ангажирани доказателства.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на В. окръжен съд, постановено под № 215 на 17.11.2008 год. по в.гр.дело № 352/2008 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top