О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 172
София 18.02.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 16 февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 1861/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „С” А. гр. С., подадена от пълномощника адв. Д, срещу въззивното решение на Благоевградския окръжен съд, № 910 от 11.06.2009г. по в.гр.д. № 1070/2008г. с което е оставено в сила решението на Санданския районен съд № 154 от 15.07.2008г. по гр.д. № 453/2007г. с което са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3, предявени от И. Д. С. против „С” АД.
Ответницата по касация И. Д. С. от гр. С. не е изразила становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да уважи исковете на И. Д. за отмяна на уволнението, за възстановяване на заеманата преди уволнението работа и за заплащане на обезщетение за безработица през шестмесечния срок след уволнението, въззивният съд е приел, че е осъществено основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ „намаляване на обема на работата”, но работодателят не е извършил задължителния в случая подбор преди прекратяване на трудовото правоотношение съгласно чл. 329, ал. 1 КТ. Приел е, че не са представени доказателства между кои лица, по какви критерии и в каква поредност е извършен подбор, в резултат на който се е стигнало до решението за уволнение именно на И. Д. Представената компютърна справка за процентното изчисляване на заработките на всички работнички на компрес-машини не доказва извършен подбор. Представеният пред въззивната инстанция протокол няма достоверна дата и освен това от него не става ясно по какви критерии и по какъв начин е извършен подборът. В него само са посочени лицата, които следва да бъдат освободени от работа.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос за законността на подбора, който според него е решен в противоречие с практика на ВКС. Изразява становище, че при наличието на доказателства за извършен подбор, в противоречие с практиката на ВКС, въззивният съд е приел, че такъв не е извършен. На следващо място моли да се допусне касационно обжалване по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди събраните по делото доказателства във взаимната им връзка. Прилага съдебни решения.
Върховният касационен съд намира, че не е налице посоченото основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съдържанието на изложението обосновава основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като не се сочи и не се представя задължителна практика на ВКС, а решения на отделни съдебни състави. Те обаче не обосновават наличие на противоречива съдебна практика по въпроса за законността на подбора. С приложеното решение № 326/2008г. на ІІІ г.о. ВКС е приел, че нивото на изпълнение на трудовите задължения от работника или служителя е въпрос на преценка на работодателя, която не подлежи на съдебен контрол. По настоящото дело съдът е приел незаконосъобразност на подбора не поради извършен контрол на преценката на работодателя за качеството на работа на уволнената работничка, а поради това, че не е установено между кои работници или служители е извършен подбора и по какви критерии. Този извод на съда не е в противоречие нито с приложените решения, нито с установената съдебната практика, която трайно приема, че работодателят трябва да установи между кои лица е извършил подбора и да докаже, че уволненият работник или служител е с по-ниска квалификация и работи по-лошо от оставените на работа. Непротиворечиво съдебната практика приема, че само посочването на определените за уволнение лица, без да е ясно с кои работници и служители са сравнявани, не осъществява изискването на чл. 329, ал. 1 КТ.
Формулираният процесуалноправен въпрос всъщност е твърдение на касатора за допуснато от съда процесуално нарушение, довело до необоснованост на съдебния акт. Материалноправният или процесуалноправният въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за обсъждане на събраните по делото доказателства.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Благоевградския окръжен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Благоевградския окръжен съд, № 910 от 11.06.2009г. по в.гр.д. № 1070/2008г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: