Определение №172 от по гр. дело №2893/2893 на 5-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                           О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
                                        № 172
 
                              София, 26.11.2008 год.
 
 
                    В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Пето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и осма година, в състав:
 
                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
                                           ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
                                                                  КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
 
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 2893 по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от О. В. Т. против решение № 12 от 8.02.2008 г., постановено по гр.д. № 568 по описа за 2007 г. на Великотърновски окръжен съд, гражданско отделение, с което е оставено в сила решение № 496 от 16.06.2005 г. по гр.д. № 2279/2004 г. на Великотърновския районен съд за отхвърляне на предявения от О. В. Т. против държавата иск за предаване владението на недвижим имот, находящ се в с. В. вода, представляващ парцел **** във вилната зонана селото с площ 14000 кв.м., заедно с построената в него почивна станция.
Решаващите изводи на въззивния съд са, че имотът е внесен в капитала на „С” АД, в което акционер е била О. В. Т., още през 1991 г., за което е представено решение № 180/26.03.1991 г. на Общински народен съвет В. Т. , поради което имотът не е могъл да стане общинска собственост по силата на § 10 от ПЗР на ЗОбС.
Касаторът счита, че е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване – съдът се е произнесъл по съществен материално-правен въпрос, а именно отстъпване на собствеността и предаване на владението на недвижим имот по претенция, основана на § 10 и § 42 от ПЗР на ЗОбС, който е от значение за точното прилагане на Закона за общинската собственост и § 3 на У. 56 за стопанската дейност.
Основанието за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е налице когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, когато съдът за пръв път се произнася по даден правен спор или когато изоставя едно тълкуване на закона, за да възприеме друго. В случая не е налице нито една от трите хипотези на посоченото основание. От една страна липсва формулиран съществен правен въпрос, а касаторът само е дал квалификация на предявения иск, на наведените в исковата молба основания и на възражението на ответника, а посочените въпроси са свързани със спецификата на конкретния правен спор и не може да се приеме, че за от значение за развитието на правото и точното приложение на закона. Останалите наведени в изложението твърдения – за необоснованост в резултат на непълнота на доказателствата и неправилно приложение на материалния закон и по специално на § 3а от У. № 56 за стопанската дейност /отм./, съставляват касационни основания, но са неотносими при преценка допустимостта на касационното обжалване.
В обобщение следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Пето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 12 от 8.02.2008 г., постановено по гр.д. № 568 по описа за 2007 г. на Великотърновски окръжен съд, гражданско отделение.
Определението е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top