О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 172
гр.София 30. 12. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето гражданско отделение в закрито заседание на тридесети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 4070/2008 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решението на Великотърновския окръжен съд, постановено под № 479 на 29.11.2007 год. по в.гр.дело № 835/2007 год., с което е оставено в сила решение № 736 от 11.07.2007 год. по гр.дело № 1472/2006 год. по описа на Г. районен съд за уважаване на т ри обективно съединени иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Недоволен от решението е касаторът /ответник по трудовия спор/ „А”А. със седалище и адрес на управление гр. Л., представляван от адвокат М от АК-Велико Т. , която го обжалва в срока по чл.283 ГПК като навежда основание за допускане на касационно обжалване – противоречие с практиката на Върховния касационен съд по въпроса за приложението на императивната норма на чл.193 ГПК прилага решения.
Ответникът по касация П. Й. П. от гр. Л. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение за уважаване на обективно съединени и скове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ намира, че касационната жалба е подадена в срок и е редовна.
Касационно обжалване не следва да се допусне тъй като касаторът не е приложил обосновано изложение съгласно чл.284, ал.3, т.1 ГПК на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК: не е мотивирано кой е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос решен в противоречие с представената практика по описа на ІІІ гражданско отделение на Върховния касационен съд: 1/ решение № 1* от 27.10.2005 год. касае прилагането на чл.188, т.3 и чл.189, ал.1 КТ-неотносимо към казуса; 2/ решение № 398 от 25.02.2002 год. по гр.дело № 748/2001 год. във връзка със задължението на работодателя по чл.193, ал.1 КТ-необходимо и достатъчно е в съдебния процес да се установи, че работодателят е поискал обяснение от работника за извършеното нарушение на трудовата дисциплина, при което е съществен факта на поискване на обясненията, а този факт може да се установява в процеса с всички доказателствени средства и 3/ решение № 127 от 05.03.2007 год. по гр.дело № 1102/2004 год. относно приложението на чл.190, ал.1, т.2 КТ – също неотносимо към конкретния случай.
Заповедта за дисциплинарно уволнение е отменена поради неспазване на императивната норма на чл.193, ал.1 КТ. Работодателят, на когото е доказателствената тежест в трудовия спор при оспорване законността на уволнението не е установил да са искани обяснения, което е достатъчно за уважаване на главния иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ и отмяна на дисциплинарното уволнение само на това основание без произнасяне по същество на спора, по което няма противоречива съдебна практика на Върховния касационен съд, а обжалваното въззивно решение не е постановено в противоречие с приложената такава.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския окръжен съд, постановено под № 479 от 29.11.2007 год. по в.гр.дело № 835/2007 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!