О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1722
София 30.12.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и осми декември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 617 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от СУ”С” чрез ректора проф.д.и.н. И. И. срещу въззивно решение от 26.06.09г.по гр.дело № 566/08г.на Софийски градски съд,с което е оставено в сила решение от 18.10.07г.по гр.дело № 6692/07г.на Софийски районен съд,61 състав. С него са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от КТ,предявени от М. К. К..
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се твърди,че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос,които е от значение за точното прилагане на закона. В самото изложение се навеждат оплаквания за нарушения на материалния закон и за необоснованост.
В писмен отговор ответникът по касационната жалба М. К. счита,че същата не отговаря на изискванията на чл.284 от ГПК и моли да бъде върната като нередовна.
Постъпила е и частна жалба от М. К. срещу въззивното решение в частта,с която е отхвърлено искането му за присъждане на разноски в размер на 500 лв – адвокатски хонорар за защита пред въззивната инстанция.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като разгледа касационната жалба и изложението към нея намира,че в тях не се съдържат основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК. Разпоредбата на закона е възпроизведена бланкетно,без аргументи как възприетото разрешение на спора от въззивния съд е от значение за точното прилагане на закона. За да е налице това основание следва разглеждането на правния въпрос, от значение за изхода по конкретното дело,да допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. В случая не е формулиран нито материалноправен,нито процесуалноправен въпрос,който е обсъден от въззивния съд. Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси,които касаторът евентуално би имал предвид. Извличането на правния въпрос от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 от ГПК/Въпросите по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва да бъдат формулирани ясно,точно и категорично.
Изложените оплаквания за нарушение на материалния закон и за необоснованост биха могли да се квалифицират като основания за касационно обжалване по чл.281 т.3 от ГПК при вече допусната касация,но не са основания за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК.
По частната жалба на М. К.
Съгласно чл.248 от ГПК в срока за обжалване,а ако решението е необжалваемо-в едномесечен срок от постановяването му,съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта му за разноските. Определението за разноските може да се обжалва по реда,по който подлежи на обжалване решението. В случая въззивният съд не е присъдил разноски в полза на ищеца М. К. ,като е изложил мотиви,че няма данни такива да са направени. На основание цитираната разпоредба частният жалбоподател е следвало да поиска от въззивния съд да измени решението си в частта за разноските и едва след постановяване на определение за разноските би могъл да го обжалва с частна жалба,ако не е удовлетворен от резултата. Ето защо,настоящият състав приема,че адресираната до Върховния касационен съд частна жалба има характер за молба за изменение на въззивното решение в частта за разноските и компетентен да се произнесе по нея е Софийският градски съд.
С оглед изхода на спора по настоящото производство на основание чл.78 от ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация направените пред тази инстанция разноски в размер на 150 лв,представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 26.06.08г.,постановено по гр.дело № 566/08г.на Софийски градски съд,ІІ”Г” състав по жалба на СУ”С”.
ВРЪША делото на Софийски градски съд за произнасяне по молбата на М. К. К. за изменение на въззивното решение в частта за разноските.
ОСЪЖДА СУ”С”София,бел.”Ц”№ 15 да заплати на М. К. К.,ЕГН ********** от гр. С.,ул.”К”№ 65 вх. Б ет.3 сумата 150 лв/сто и петдесет/разноски за касационната инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.