ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1728
София, 30.12. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.ТАШЕВА гр. дело № 1151 по описа за 2009г.
и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационните жалби на адвокат Й като процесуален представител на К. К. К. от гр. В. Т. и на Прокуратурата на РБ /ПРБ/ чрез прокурор в ОП В. Т. Р. И. срещу въззивното решение на Великотърновския окръжен съд от 29.ІV.2009г. по в.гр.д. № 264/2009г.
Касационните жалби са подадени в предвидения в закона и указан в решението преклузивен срок и са процесуално допустими.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ, състав на ІV ГО, констатира следното:
С атакуваното решение Великотърновският окръжен съд по въззивни жалби и на двете страни е потвърдил решението на Великотърновския районен съд от 09.І.2009г. по гр.д. № 1182/2008г., с което ПРБ е осъдена на основание чл.2 ал.1 т.2 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ зда заплати на К. К. К. 4000лв. обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на доброто му име, честта и достойнството му и влошаване на здравословното му състояние в резултат на неправомерно повдигнатото му обвинение от прокурор от РП Омуртаг за престъпление по чл.235 ал.1 от НК, предмет на НОХД № 34/2006г., на ВНОХД № 145/2007г. и НОХД № 133/2007г. на РС Омуртаг, приключило с влязла в сила оправдателна присъда, ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане, и е отхвърлен предявеният иск за разликата до 20000лв. Въззивният съд на основание чл.272 от ГПК напълно е споделил фактическите и правни изводи на първоинстанционния, приемайки, че той е събрал и подробно обсъдил писмените и гласни доказателства, основал е изводите си на тях, подробно е анализирал видът, характерът и обемът на претърпените вреди, изразяващи се в накърняване на доброто име, честта и достойнството на ищеца и влошаване на здравословното му състояние с датиращо от този период хронично заболяване – хипертония, вземайки предвид и значението при това заболяване на други установени фактори – наследствена обремененост и начин на живот, и причинната им връзка с наказателното производство и е приложил правилно критерият за справедливост по чл.52 от ЗЗД.
В изложението на касатора-ищец по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускането на касационното обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос необходимо ли е въззивната инстанция да излага собствени мотиви и да обсъжда самостоятелно доказателствата и доводите по делото или е достатъчно да препрати към мотивите на първоинстанционното решение, неизлагането на собствени мотиви процесуално нарушение ли е и какви са последиците от него, който въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, и по материалноправния въпрос, разрешен в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – кои са критериите за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление от общ характер и как следва да се прилага принципът за справедливостта по чл.52 от ЗЗД. Поставен е и въпросът достатъчно независими и безпристрастни ли са съдилищата, определящи размера на обезщетението, след като заплащането на сумите излиза от бюджета на съдебната власт.
В изложението на ПРБ като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че решението на въззивния съд касае съществен материалноправен въпрос. Споровете по ЗОДОВ се решават от съдилищата противоречиво както относно обосноваността на исканията и тяхната основателност и доказаността на претенциите, така и по размера на присъдените обезщетения. Разглеждането на настоящия спор би допринесло за уеднаквяване практиката на съдилищата и би било от значение за точното прилагане на закона, в частност на чл.52 от ЗЗД.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че не са налице предвидените в чл.280 ал.1 т.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно, и то се допуска, когато въззивният съд се е произнесъл по съществен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, който е решаван противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Съществен за спора е въпросът, от който зависи законосъобразното му разрешаване и който, ако бъде разрешен по различен начин, би довел до различно решение по спора.
В разглеждания случай посоченият от касатора материалноправен въпрос е съществен за резултата по делото, но той е решен в съответствие със закона. Приложението на въздигнатия в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост при обезщетяване на неимуществени вреди се определя от обстоятелства /критерии/, които са различни по вид и тежест при всеки отделен казус, а това обуславя различия в степента на увреждането и в размерите на обезщетенията. С оглед на това и че в случая изводите на въззивния съд са в съответствие с трайната практика на съдилищата, вкл. и по посочените ТР № 3/2004г. и решения на състави на ВКС /практиката на ЕСПЧ и на административните съдилища, обективирана в посочени решения, не е такава по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК/, преценявайки вида и тежестта на повдигнатото и поддържано обвинение, продължителността на наказателното преследване, отражението на същото върху здравословното състояние на пострадалия ищец, върху името му в обществото, не е налице твърдяното противоречиво разрешаване от съдилищата на въпроса по приложението на чл.52 от ЗЗД.
Не е налице и твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по посочения въпрос и по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. По изложените вече съображения е невъзможно да се определят единни критерии за размер на обезщетението, приложими при всеки разглеждан случай. Следователно допускането на касационно обжалване по приложението на чл.52 от ЗЗД е безпредметно, тъй като то не би довело нито до уеднаквяване на практиката, нито до развитие на правото.
Не следва да се допуска касационно обжалване и по въпроса по приложението на чл.272 от ГПК. Въззивният съд е направил свои мотивите на първоинстанционния, препращайки към тях, което е в съответствие с дадената му с разпоредбата на чл.272 от ГПК такава възможност. Разпоредбата е ясна и пълна, поради което не се налага тълкуването й, което би било от значение за точното й прилагане, както и за развитие на правото.
По поставения въпрос “достатъчно независими и безпристрастни ли са съдилищата, определящи размера на обезщетението, след като заплащането на сумите излиза от бюджета на съдебната власт”, въззивният съд не се е произнесъл, поради което не е налице основната предвидена в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставка за допускане на касационно обжалване.
Не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение и по касационната жалба на ПРБ. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът не е формулирал съществен за спора по делото процесуалноправен и/или материалноправен въпрос, произнасянето по който от въззивният съд покрива хипотезите на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК. А не е в правомощията на касационния съд да извлича служебно същественият въпрос, което би било в противоречие с диспозитивното начало в гражданския процес и с правото на защита на противната страна.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Великотърновския окръжен съд, постановено на 29.ІV.2009г. по гр.д. № 264/2009г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: